Скандалът с подслушването на САЩ във Франция и Германия ще засенчи срещата на върха в Брюксел

Новите обвинения в подслушването от страна на Германия и Франция към САЩ вероятно бързо са се превърнали в основна тема на срещата на върха на ЕС, която започна в четвъртък. Двудневният форум в Брюксел, който трябваше да е посветен на справянето с редица социални и икономически проблеми, сега ще бъде засенчен от дебата как да се реагира на твърденията, че Вашингтон шпионира едни от най-близките си европейски съюзници, отбелязва агенция Reuters. В сряда канцлерът Ангела Меркел лично е разговаряла с президента на САЩ Барак Обама, за да поиска незабавно разяснение дали наистина нейният мобилен телефон е бил подслушван. Ден по-късно министърът на външните работи Гидо Вестервеле извика американския посланик Джон Емерсън, за да обсъдят твърденията. Освен това представители на администрациите в Париж и Берлин обявиха, че Меркел и Франсоа Оланд ще проведат среща на четири очи непосредствено преди форума.

Спомен за "Щази"

За Германия проблемът е изключително деликатен. Правителството твърди, че разполага с данни за подслушването на личния телефон на Меркел, а освен това самата тема пробужда спомените за контрола на тайната полиция "Щази" в Източна Германия, където канцлерът е израснала. След разкритията на Едуард Сноудън Вашингтон попадна в изключително неудобна ситуация в очите на много от съюзниците си - от Бразилия до Саудитска Арабия.

В изявлението с необичайно остра риторика от сряда говорителят на Меркел Щефен Зайберт съобщи, че канцлерът е говорила с президента Обама, за да поиска изясняване на случая. "Тя даде да се разбере, че смята такива практики, ако се окажат верни, за напълно неприемливи и ги осъжда категорично", пише в съобщението. Говорителят на Белия дом Джей Карни заяви, че Обама е уверил Меркел, че "САЩ не следят и няма да следят" комуникациите на канцлера. Reuters отбелязва, че, така формулирано, изказването на президента допуска, че такова следене се е случвало в миналото. Представител на администрацията е отказал да каже дали телефонът на Меркел е бил подслушван преди. "Не съм в позиция да коментирам публично всяка специфична предполагаема дейност на разузнаването", казва източникът на агенцията.

Сърдити и в Париж

Недоволството на германските власти последва това във Франция, където вестник Le Monde съобщи, че американската Агенция за национална сигурност (NSA) е подслушвала десетки хиляди телефонни разговори на французи между декември 2012 и януари 2013 г. Президентът Франсоа Оланд даде да се разбере, че възнамерява да постави темата за шпионирането на дневен ред по време на срещата в Брюксел, въпреки че не е ясно какво може да се постигне по този начин. И макар че Берлин и Париж вероятно ще намерят съпричастност в лицето на много от 28-те страни членки, проблемите по вътрешната сигурност не са в компетенциите на Европейския съюз. Те биха могли да се надяват най-много на подкрепа от страна на лидерите и да се стигне до единни призиви за пълно обяснение от страна на САЩ.

"Между приятелите трябва да има доверие. То е разклатено. Очакваме бързи отговори от американците", написа еврокомисарят по вътрешния пазар и финансовите услуги Мишел Барние в своя Twitter профил.

По-строги правила

Скандалът около предполагаемия шпионаж може да окуражи страните членки да подкрепят по-строгите правила за личните данни онлайн, планирани от еврокомисията. Тази седмица специална комисия в Европейския парламент одобри промени по законодателството за защита на данните, което датира от 1995 г. Новите регулации ще налагат ограничения в събирането на данни в Европа от компании като Google и Facebook и в споделянето на тази информация със страни извън ЕС. Освен това според поправките всеки гражданин на ЕС ще има правото да поиска дигиталните му следи да бъдат изтрити. Предвиждат се и глоби до 100 милиона евро при нарушения от страна на компаниите. САЩ са притеснени, че промените, ако се превърнат в закони, ще увеличат разходите за бизнес с бази данни в Европа. Google, Yahoo!, Microsoft лобираха срещу по-строгите правила.

Предвид сериозните обвинения в шпионаж Франция и Германия – най-влиятелните страни за политиката на ЕС, може и да успеят да убедят другите държави да ускорят преговорите с парламентите и да финализират и евентуално да затегнат регулациите за личните данни онлайн. Това би означавало сключено споразумение следващата година с възможност да влезе в сила през 2015 г. За САЩ това може фундаментално да промени начините, по които се прилагат правилата за данните в глобален мащаб. Освен това проблемът може да усложни отношенията между САЩ и ЕС за споразумението за споделяне на голямо количество данни чрез международната система Swift за електронен трансфер на пари, която е базирана в Европа. Едно от разкритията на Сноудън беше, че САЩ може и да са нарушили това споразумение, като са получили по-голям достъп от позволеното.

Обвиненията може да накарат държавите да подкрепят по-твърд подход и това да затрудни възможностите на САЩ да събират данни, които според тях са критични за борбата с тероризма. Въпреки фурора в Париж и Берлин бившият директор на френските тайни служби заяви, че проблемът е бил преувеличен и че никой не бива да е изненадан от подслушването от страна на САЩ. "Изненадан съм от толкова притеснена риторика. Мислите си, че политиците не четат докладите, които им се изпращат – не бива да са изненадани", казва Бернар Скарсини пред Le Figaro. "Агенциите знаят много добре, че всяка страна, дори и когато си сътрудничи срещу тероризма, шпионира съюзниците си. Американците ни шпионират на търговско и индустриално ниво, както и ние ги шпионираме, защото е от национален интерес да защитаваме бизнеса. Никой не е изпързалян", обяснява той.

В Берлин, където се водят коалиционни преговори, лидерът на социалдемократите Зигмар Габриел изрази притесненията си. Според него вече е трудно да си представим споразумение за свободна търговия със САЩ, при положение че те нарушават граждански права и лично пространство.