Съкращения само на ненужни чиновници

Най-доброто от печата

28-10-2013, 06:06

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

С по-добра среда ще стимулираме бизнеса за инвестиции, казва Петър Чобанов

- За първи път в бюджета за 2014 г. се заделя резерв от 640  млн. лв. в четири фонда - за регионален растеж, образование, иновации и бойна  подготовка. Каква е целта и кой ще разпределя средствата между различните  проекти?

 

- Първо трябва да кажем няколко думи по отношение на цялостната  философия на бюджет 2014. Прекратяваме досегашната практика всяка година да се  дава допълнителен ресурс на всяко ведомство, без да е ясен резултатът от  разпределението му. Това, което търсим, е резултат, а той е рестартиране и  ускоряване на растежа. Без това фискалната дисциплина не може да бъде устойчива  в средносрочен план. Затова решихме да намалим т.нар. административни бюджети на  министерствата, но да оставим възможност те да могат на състезателен принцип от  тези заделени средства да бюджетират проекти с ориентация към конкретни  резултати. Най-важните от тези допълнителни средства са 100-те милиона, които  отделяме за образование, както и ресурс от 500 милиона за националната публична  инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". По нея на  конкурентен принцип ведомства и общини ще могат да кандидатстват с проекти по  обявена апликационна форма. Идеята е проектите и програмите да са насочени към  икономически растеж, заетост, конкурентоспособност на икономиката и намаляване  на регионалните диспропорции. Ние не само даваме възможността, но и разчитаме на  много активното участие от страна на местните власти, тъй като трябва да се  вземат спешни мерки по отношение на изоставането на някои от регионите.

 

- С какви други мерки в бюджета ще се стимулира икономическият  растеж?

 

- Поставяме акцент върху увеличаване на ефективността на  публичните разходи, като се стремим да се подобри качеството на публичните  услуги на отделните ведомства. Целта е да създадем предвидима среда, а  използването на ресурса да е насочено към резултати. Независимо че на много  министерства и ведомства бюджетът изглежда намален като абсолютна сума, това не  е за сметка на съществуващи политики и програми, а се дава възможност чрез  преструктуриране на този ресурс да бъдат предложени нови политики и програми.  

 

Други мерки, които засягат цялостната икономическа среда, са  предложенията ни в данъчното законодателство за намаляване на административната  тежест, както и за подобряване на функционирането на единната сметка. Не трябва  да разглеждаме бюджета само като инструмент за по-висок икономически растеж, а  цялостното отношение, което има правителството чрез своята програма. Вече  приехме два пакета за намаляване на административната тежест, а промени в ЗОП се  обсъждат в парламента. Целта е да повишим конкуренцията в икономиката, да  осигурим по-добра защита на потребителите и по този начин в тях да остане  ресурс, който да бъде насочен към потребление, а оттам към растеж. Осигурявайки  по-добра среда и възможност бизнесът да реализира своите проекти, ще го  стимулираме отново да започне да мисли за инвестиции. Тъй като основният проблем  за икономиката през последните години е ниското ниво на вътрешни инвестиции. В  реално изражение през 2012 г. те са с 37% по-ниски от 2008 г. - годината преди  кризата. Нашата прогноза показва, че този спад ще продължи и през тази година.  

 

- За първи път се слага таван на новите задължения, които ще  поемат министерствата. Каква е целта - да се намали натискът за ежегодно  увеличаване на разходите ли?

 

- Мярката е дисциплинираща. Целта е министерствата и  ведомствата ясно да знаят какъв е техният ангажимент по отношение на поетите  задължения и това да бъде зададено, преди да започне бюджетната година. Да  престанат оправданията, че бюджетът няма да им стигне, че не всички ангажименти  са предвидени. Виждайки този таван на задълженията, те ще трябва да вместват  своите политики и ангажименти в него.

 

- За първи път бюджетът на социалното министерство е по-голям  от тези на МВР и на отбраната. Има ли опасност например да се окаже, че няма  пари за бензин на полицейските коли и бюджетът на МВР пак да бъде  увеличен?

 

- Силовите министерства знаят какво трябва да направят и го  правят в момента. Те прилагат мерки за преструктуриране, които да им позволят да  се вместят в предварително определените бюджети. МВР например има доста  амбициозна програма за преструктуриране, която е по-добре да представи  министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който е и вицепремиер. Те  наистина полагат големи усилия да се вместят в този бюджет какъвто е, т.е. да не  търсят възможности за допълнително финансиране. Смятам, че те ще покажат мерките  и действията, които предприемат, за да се вместят в това, което предварително е  зададено.

 

- Бюджетът на транспортното министерство е увеличен над 4 пъти.  Защо се прави това?

 

- Видимата част на бюджета на министерството на транспорта е  увеличена 4 пъти, но тук се включват субсидиите за БДЖ и за "Български пощи".  Вкарването на тези суми в бюджета на министерството са причина той да изглежда 4  пъти по-голям. В действителност ведомственият бюджет на министерството е с  няколко милиона по-малък от този за 2013 г., тъй като и те предприемат действия  за да оптимизират разходите си. Субсидията за БДЖ е 179 млн. лв., а за  "Български пощи" от 2 млн. лв. за тази година е повишена на 12 млн. Досега тези  субсидии бяха отпускани през годината. Но те са ангажимент на министъра на  транспорта и затова сега са разписани в неговия бюджет.

 

- За първи път има толкова големи промени в бюджетите на  отделните министерства - парите на едни доста се увеличават, а на други се  намаляват. Може ли да се каже, че това е най-реформаторският бюджет?

 

- Не бих си позволил сам да си давам оценки. Нека да видим в  хода на обсъждането, приемането и най-важното - в хода на изпълнението, дали  бюджетът наистина ще се окаже най-реформаторският. В действителност абсолютно  всички бюджетни сфери правят усилия да оптимизират своя ресурс и ако погледнем  конкретно ведомствените бюджети, те почти навсякъде са по-ниски от тази година.  Там, където има увеличение, то е за конкретни програми, които трябва да се  финансират, конкретни стандарти, които са по норматив и нови политики на  съответното министерство.

 

- Всичките ли чисто ведомствени бюджети се намаляват с  10%?

 

- Не навсякъде са намалени с 10%, тъй като изходната позиция е  различна. Например Министерството на околната среда и водите, което през  последните години е имало или намаляване, или поддържане на много ниско ниво на  ведомствения бюджет. Там намалението е по-малко от 10%. В Министерството на  външните работи след много сериозно намаление на бюджета преди няколко години с  близо 40% е ясно, че основата, от която се тръгва, не позволява голяма  допълнителна редукция. След разговори с министрите, които бяха много  конструктивни и полезни, сме се съобразявали с изходящото положение и  намалението е по-малко. По-голямо намаление на ведомствените бюджети има там,  където и самите министри осъзнаха необходимостта и видяха възможност за  преструктуриране.

 

- С колко се увеличават парите за здравеопазване и какви  реформи планирате в тази сфера?

 

- Не бих искал бюджетите на сфери като здравеопазване и  образование да се измерват като процент от БВП. Много по-важно е какво правят.  Конкретно за бюджета на министерството на здравеопазването имаме дори известно  намаление. Но това не е за сметка на качеството. Дори напротив, качеството се  повишава тъй като се включват допълнителни програми. Част от тях са  усъвършенстване системата на спешната помощ. Предвижда се създаването на нови  спешни центрове, подобряване на инфраструктурата, повишение на заплатите на  персонала, предвиждат се допълнителни средства и за държавните психиатрични  болници. Други основни направления са подобряване на достъпа до болничната помощ  в отдалечени райони и осигуряване на финансиране на дейностите по асистирана  репродукция. Продължават и разговорите с Националната здравноосигурителна каса  /НЗОК/ по отношение на ресурса, който ще ползват през 2014 г. Нашето намерение е  част от този ресурс да бъде предоставен срещу конкретен ангажимент за извършване  на реформи. Т.е. да предприемат необходимите мерки и действия, които да повишат  ефективността в този сектор. Знаем, че самият сектор има основание да бъде  предпазлив по отношение на ресурса, който му се предоставя. В предните години  имаме ярък пример за това как резервът на НЗОК с решение на Народното събрание  беше използван за финансиране на текущи бюджетни разходи. Сега всяко споменаване  на подобен ресурс, който би изглеждал като резерв, предизвиква смущение в целия  сектор и това до голяма степен е оправдано, но случаят няма да бъде такъв. Тези  около 100 млн. лв. към момента разглеждаме като допълнителен ресурс, който би се  влял в системата следващата година, водим разговори да бъдат с конкретно  предназначение. Знае се, че тези средства ще отидат в системата, но идеята е да  бъдат поставени под условие - след изпълнение на конкретни мерки и действия,  тогава да бъдат предоставени, т.е. да бъдат пари срещу реформи.

 

- А тези действия включват ли въвеждане на втори стълб на  здравно осигуряване в частни фондове?

 

- Включват нов модел на управление на здравноосигурителния  процес като цяло с фокус върху ефективното използване на ресурса. Преди години  за тези дейности здравната вноска беше 6%. После се увеличи на 8%, съответно се  увеличи ресурсът, но всяка следваща година този ресурс изглежда все  по-недостатъчен на базата на съществуващата нормативна уредба. Явно проблемът е  комплексен, но трябва да се търси неговото решение и ресурсът да се използва  ефективно, при ясен ангажимент, че парите за здраве наистина ще отидат за  здраве. Дали мерките ще включват демонополизация на касата, е политически  въпрос, който предстои допълнително да бъде обсъден и да бъде взето решение дали  ще се осъществи и евентуално кога и как. Но акцентът ще бъде подобряване на  ефективността, какъвто е и в останалите системи.

 

- По отношение на образованието се заделят 100 млн. лв. в  отделен фонд. Всички училища ли ще могат да кандидатстват за тях?

 

- Дизайнът на програмите и политиките, които ще се финансират  от този фонд, е в ръцете на Министерството на образованието. То трябва да  предложи политиките, които да дадат възможност и за конкуренция между училищата,  но тя да има ясен фокус - качеството. Да се отделя допълнителен ресурс за  училища и университети, ако учениците и студентите, които учат в тях, ясно  доказват качеството на своето образование, т.е. че имат знания, които са  практически приложими. Затова в средното образование ще се обърне внимание на  професионалното обучение и ще се търсят програми, които да го стимулират. Докато  във висшето образование фокусът ще бъде върху връзката с пазара на труда - да се  намери механизъм на базата на реализацията на студентите на пазара на труда.  ВУЗ-ове, чиито студенти се реализират, да получат по-голям ресурс. Целта е там,  където не достига квалифициран персонал, например в техническите специалности,  да бъде осигурено по-голямо финансиране и да се стимулира подготовката на  висококвалифицирани кадри. Министерството на образованието ще трябва да предлага  такива програми, а решението за разпределение на този ресурс от 100 млн. лв. ще  бъде взето от Министерския съвет.

 

- Препоръчва се ведомствата да намалят персонала си с 10%. На  какъв принцип ще стават съкращенията?

 

- С цялостната философия на бюджета се предлага да се повиши  ефективността на администрацията. През последните години, включително и докато  бях директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози, а и след това са  правени много функционални анализи на администрацията, които показват, че има  дублиращи се дейности, има функции, които вече може да не се предоставят. Идеята  не е да се съкратят 10% и това да е общо правило за всички. Това е един осреднен  показател, който да се стремим да достигнем. Идеята е да се види кои са  дублиращите се структури и на базата на отпадналата необходимост от някои  функции да се премине към оптимизиране на персонала.

 

- Ще има ли 10% съкращения в НАП и Агенция "Митници"?

 

- В Министерски съвет са разбрахме да не се предприемат подобни  съкращения, но това не означава, че няма да има оптимизиране на тези структури.  Това, което им е поставено като задача, е да помислят дали наистина им е нужна  толкова голяма централна администрация. Идеята е да преструктурират централната  си администрация в посока по-голяма оперативност и участие на тези служители в  директния процес на събиране на приходи. Не е поставена задача непременно да  съкращават персонал, а да оптимизират структурата и работещите в тях хора да  подпомагат процеса на събиране на приходи, които за 2014 г. са планирани да са  по-високи от тази година. Това е нормално и с оглед на структурните промени,  които предприемаме там - създаваме Дирекция за фискален контрол, която ще следи  движението на рискови стоки, както и обратното начисляване на ДДС за зърнени и  технически култури, което също очакваме да доведе до увеличаване на  приходите.

 

- На какво се дължи значителното намаляване на очакваните  неданъчни приходи в бюджет 2014?

 

- Тази година имахме някои еднократни ефекти, които няма да се  повторят през следващата. Например дивидента на Държавната консолидационна  компания - тази година нямаме реализиране на подобни продажби на имущество, на  части от предприятия и нямаме приходи, които догодина да доведат до толкова  висок дивидент. Освен това имаме променена политика към държавните предприятия,  която е много важна за тяхното финансово състояние, а именно - намаляване на  процента на дивидента, който се събира от държавните предприятия от 80% за тази  година на 70% за следващата с тенденция този процент да бъде сведен до 50% през  следващите години, както беше преди няколко години. Ясно е, че финансовото  състояние на държавните предприятия се е влошило, нараснала е задлъжнялостта им  и е намаляла възможността да провеждат адекватна инвестиционна програма. Трябва  да се вземат мерки в това отношение.

 

- Държавен дълг в какъв размер ще се емитира през 2014 г. и  какъв ще бъде размерът на дълга в края на годината?

 

- В края на 2013 г. очакваме държавният дълг да бъде 14,6 млрд.  лв., а в края на 2014 г. да бъде 18 млрд. лв., т.е. да нарасне с 3,4 млрд. лв.  Като веднага след това през януари 2015 г. ще бъдат изплатени емисия глобални  облигации, което ще доведе до намаляване на дълга с 1,7 млрд. лв. Реално 1,7  млрд. лв. от тези 3,4 млрд. лв. няма да бъде ефективно увеличаване на дълга, а  ще се използва за рефинансиране на стар дълг. Новоемитираният дълг през 2014 г.,  който ще падежира през следващите години, ще бъде в размер на 4,4 млрд. лв.  Отново можем да го разделим на няколко категории според това за какво е  необходим. Първата категория са тези 1,7 млрд. лв., които ще се използват за  погасяване на дълга през 2015 г. За погасяване на падежиращ дълг през 2014 г. ще  се използват 1,3 млрд. лв. и останалите 1,4 млрд. лв. ще се използват за  финансиране на бюджетния дефицит и увеличаване на фискалния резерв.

 

- През 2014 г. планирате ли нова емисия еврооблигации на  международните пазари?

 

- Планира се активно участие на международните финансови  пазари. Правим пазарни проучвания за възможността и периода, през който ще бъде  емитиран този дълг, както и за неговия размер, но финансовите пазари са доста  динамични в последните години. Зависят от доста фактори, свързани и с развитието  на някои европейски страни, на САЩ, свързани с въвеждане на новите регулации на  финансовите системи в ЕС. Така че това е един комплексен проблем и директен  отговор за това в какъв размер и кога ще бъде емитиран този дълг не може да бъде  даден, но разполагаме с един доста голям набор от инструменти. Ние ефективно ще  ги използваме, за да постигнем най-добри показатели при привличане на публичен  ресурс. Както видяхте, през тази година използваме и един нов инструмент.  

 

- Докъде стигна процедурата за пласиране на 360 млн. евро дълг  на пазара в Германия?

 

- Беше избран консорциум от две банки на базата на конкурсна  процедура. Беше съставена комисия в МФ, изрично без мое участие, която разгледа  получените 6-7 оферти от банки. На последното си заседание МС ме упълномощи да  продължа следващите етапи от процедурата. Избраните банки поеха ангажимент по  линия на конкретни институционални инвеститори да придвижат процедурата и в  следващите етапи, свързани с набавянето на този ресурс. Това е нов за България  инструмент, но той също е оценка как инвеститорите ни възприемат. Това са  висококачествени инвеститори, предимно на германския пазар. Те не предоставят  ресурс на който и да е. От оценката, която ще получим с доходността по дълга,  който ще поемем, ще се види, че опасенията за това как България се страхува да  излезе на международните пазари и затова използва този инструмент, са  неоснователни. Реално страната ни пак е на пазарите, пак е оценявана от  висококачествени институционални международни инвеститори. Времето, което отне  актуализацията на бюджета и ограниченията, които поставят лимитите на дълга, ни  насочиха към избор на този инструмент, който досега не беше използван в  България. И мисля, че той ще се окаже успешен.

 

- Каква роля ще играе Българската банка за развитие за  стимулиране на икономическия растеж?

 

- Ролята на ББР ще бъде да заработи, и то в посока стимулиране  на малкия и среден бизнес. Преди дни ББР лансира една схема за кредитиране на  малкия и среден бизнес, при която е поставен ясен таван, до който ще може да се  кандидатства с проекти и относително по-нисък лихвен процент, който все пак  съответства на риска за подобни проекти. Идеята е ББР да не финансира големи  инвеститори, които имат възможност да дадат обезпечение и могат да набавят  ресурс и от останалата част от банковата система. ББР не е директен конкурент на  останалите банки, а ще се съсредоточи в сегменти, които по-трудно намират  необходимия им ресурс - микрокредитиране и кредитиране на малък и среден бизнес.  Тя разполага с достатъчен ресурс, но сме в преговори и с Европейската  инвестиционна банка да създадем нова схема, която отново да бъде насочена към  финансиране на малки и средни предприятия. Таванът на този ресурс ще бъде 300  млн. лв. и ако бъде използван оптимално, ще допринесе за ускоряване на  икономическия растеж и ще раздвижи кредитирането в страната. Обсъждаме с  ръководството на банката и възможности за популяризиране на дейността и тя да  достига до бизнеса в отделните региони. Предстои да бъде приета и нова стратегия  на банката.

 

- Ще има ли коледни добавки за пенсионерите?

 

- Работим в посока да осигурим ресурс за коледни добавки, но  бюджетната ситуация не е лека и проучваме различни варианти. В момента правим  разчети на необходимостта, която възниква за допълнителен ресурс, която обаче не  е само в посока пенсионни добавки. Свидетели сте на динамичните разговори, които  имаме с НЗОК и сега вървим към едно задоволително и за двете страни решение в  рамките на ограничения финансов ресурс. Но не искам да предрешавам изхода от  тези дискусии. От министерството на социалната политика са направили няколко  варианта на разчети колко биха стрували коледните добавки. Все още няма  политическо решение на кой вариант ще се спрем.