Какво продължава да не разбира властта

Времената са неблагодарни и грозни за всеки един от нас независимо с какво се занимава. Политическата система, в която живеем, е лишена от стабилни ценности, от вяра, от цели. Оставяме се да бъдем носени по течението на една власт без принципи, която ни лишава от достойнство. Ние не сме дори бездушни обекти на управляващите – в своята самодостатъчност те ни правят невидими, несъществуващи."

Този пасаж от декларацията на студентите от НАТФИЗ в подкрепа на колегите им "окупатори" от Алма матер доста точно описва причините за смутните времена, които България днес преживява. И прави излишно упражнение всекидневното следене на броя на протестиращите като нивото на река Дунав.

Защото важният въпрос от самото начало на протеста е не колко, а кои са тези хора. И младият автор на декларацията е дал ясно отговора - невидимите. Тези, които наистина в продължение на години не съществуваха за т.нар. публично пространство, ще рече - медиите, окупирано от остарелите пред очите ни на екрана говорители на статуквото.

Това, което се случва от четири месеца насам, е именно материализирането на невидимите. Те проговориха и потърсиха сметка за всичко, заметено под опънатото плътно покривало на манипулацията, и по-общо казано - чалгизацията.

Проблемът с тази поява "в гръб" на окопалите се в статуквото не може да бъде решен с количествен метод. Победата на количеството над качеството винаги е временна и винаги пирова. Показаха го не само 45-те години "диктатура на пролетариата" при комунизма, но и трансформацията й в "диктатура на олигархията" в посткомунизма.

Погледнато от по-общ план, основните им параметри съвпадат: монополност във властта и собствеността, "равни" в бедността си огромен брой хора, неравенство пред закона и изключени от публичното пространство "инакомислещи", които в сегашния случай може да се нарекат и само мислещи.

Потънали "в своята самодостатъчност", дизайнерите на тези системи сами предизвикаха "събития", които за разлика от други източноевропейски страни липсваха в политическата биография на България - гражданското надигане не за оцеляване или социални придобивки, а за морал и ценности в управлението.