Предложенията за промени в постановлението се правят подозрително тихомълком

Още преди напълно да са влезли в сила, управляващите замислят промяна в правилата за избор на обслужващи банки от държавните дружества. Те бяха приети от служебното правителство с цел да се намали концентрацията на свободните им средства в една финансова институция (в последните години това неизменно е Корпоративна търговска банка). В публикуван на сайта на финансовото министерство проект за промяна на предишното постановление се предвиждат промени, които могат допълнително да разводнят и без това заобиколимите правила.

В подписания от вицепремиера Даниела Бобева и финансовия министър Петър Чобанов доклад към предложените промени се изтъква, че те са в резултат на становища на министерства и държавни дружества, като по част от тях са дадени тълкувания, но други изискват нормативни промени.

Най-спорният момент

изглежда въведената дефиниция за "парични средства". В действащия вариант на правилата се казва, че нетната експозиция на едно дружество към една банка не може да е над 25% от "общия размер на паричните средства на възложителя". Дадена е и дефиниция какво се разбира под нетна експозиция (разликата между пари по сметки в дадена институция и получените от нея заеми и банкови гаранции), но не беше изрично упоменато какво се разбира под "парични средства". Досега имплицитно се приемаше, че това са всички пари по сметки на дружествата и затова и тълкуванията бяха, че ще са нужни минимум по пет банки. Според новия текст това ще бъдат всички средства, "налични в брой и по срочни и безсрочни сметки и парични еквиваленти по смисъла на международните счетоводни стандарти". Така всъщност при изчисляване на коефициента ще се вземат и парите в брой на дружествата, което ще направи по-лесно да падне под ограничението от 25%. Нетната експозиция се изчислява само към края на всеки месец, така че ще е възможно дружеството да тегли заем към въпросната дата по сключен договор за овърдрафт и на следващия ден да го връща. Така за въпросния ден хем ще спада експозицията към конкретната банка, хем ще се увеличават парите в брой.

За сметка на това от сумата на паричните средства пък ще отпадат тези, с които дружествата не могат да разполагат самостоятелно - в доклада се дават и примери: доверителни сметки, гаранционни сметки, сметки в изпълнение на договори с международни финансови институции.

Друг подозрителен момент е оставянето на пълна свобода на компаниите да моделират неколичествените критерии според нуждите си. Общо те са с 40% тежест при вземане на решенията и така е възможно в тях да се заложат дискриминационни условия. Те обаче и досега бяха разписани доста широко, като единствено бяха изброени като показатели, които трябва да се съблюдават надеждност на платформата за интернет банкиране, срок за обслужване на плащанията и развитието на клоновата мрежа, като имаше опция и за други. Сега задължителните просто отпадат, което ще направи по-лесно да се нагласят за конкретна институция.

Извън това новостите изглеждат по-скоро като

Козметични промени

От правилата се изключват дружествата в ликвидация и несъстоятелност. Срокът за привеждане в изискванията на правилата, когато те са нарушени в резултат на текущи процеси (теглене на средства, промени на валутни курсове и т.н.), се увеличава от един на два месеца.

Въвеждат се и гаранции, че офертите ще са пазарни при повторна процедура, когато първия път не са се явили достатъчно банки. В това има смисъл, тъй като ако няма повече желаещи, дружеството е длъжно да приеме всички оферти, което може да се използва от някоя институция да предложи космически лихви. Затова се слага таван банките да не могат да предлагат условия, по-лоши от нормалната им тарифа, като се регламентира допълнителната покана да се изпрати директно (не с обява) до най малко пет институции.

Тези предложения се правят

Подозрително тихомълком
Според сайта на финансовото министерство те са публикувани на 21 октомври, но до вчера никоя медия не ги беше забелязала. Това е странно, тъй като проектите на нормативни актове се качват на едно място, а там през миналата седмица беше публикуван и проектобюджетът за 2014 г., който със сигурност е бил доста търсен и свалян документ.

Самото Министерство на финансите не е публикувало съобщение до медиите, а проектът не е качен и на портала за обществени консултации на Министерския съвет. Всичко това най-малкото поставя под въпрос заявките за прозрачност по темата. Срокът за становища по проекта е едва до 4 ноември, което от днес прави едва пет дена, от които три работни. В края на работния ден вчера пресцентърът на финансовото министерство не беше открит за коментар.

Служебният премиер Марин Райков заяви, че към края на април 2013 г. 54% от свободните средства са концентрирани в една банка, като публикуваните по-късно данни за нетните експозиции към март показаха, че това е Корпоративна търговска банка. Към юни тази информация беше скрита от кабинета "Орешарски", като двете основни министерства, принципали на държавни дружества - икономическото и транспортното, се обосноваха с дадения срок до 4 декември за привеждане на дейността в съответствие с постановленията. Справка в сайта на първото показва, че вече доста дружества са започнали или провели процедури за избор на банка, но сред тях не са големите енергийни дружества. В сайта на транспортното няма подобна информация.