Няма да се обидя, ако македонците кръстят на мое име някой нов сорт растение, каза директорът на Националния исторически музей

Няма да се обидя, ако македонците кръстят някой нов сорт на мое име. Да речем високо добивен магарешки трън, използван в медицината за разни лекарства и най-вече за стимуланти на една определена мъжка дейност - сподели пред Агенция „Фокус” директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров. Той разказа случка с българин от Македония, преселил се след Първата световна война в Добруджа. „Защото албанците са доста по-добре от вас в тази работа и както вървят нещата, полицаите и митничарите ни на Гюешево скоро трябва да учат албански”, допълни проф. Димитров.

Той разказа, че този българин от Македония се надувал по време на жътва пред местните българи:
- „Жито ли е това бе. Дребно, ситно… В Македония житото е као дренки”.

- Ми що щеш тука? – питат незлобливо добруджанци.

- Е, камъни ли ке ям в Македония – отговаря македонецът.

Изглежда, че най-сетне учени-аграрници в Македония са решили да създадат жито „као дренки”. И са създали не един, а цели три сорта. Кръстили са ги „Гоце”, „Александър” и Егея”, допълни проф. Димитров. По думите му, на последните две имена гърците много ще се зарадват и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз. Ние ще приемем названието на първия сорт (Гоце, б.а.) също с нескрита и за разлика от гърците искрена радост, защото знаем, че това е таен знак от наши съмишленици в Македония, че имат скрито българско национално съзнание. „Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО.

Благодарим Ви братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи”, каза още проф. Божидар Димитров.