Неидентифициран новинарски обект

Животът

06-11-2013, 10:56

Снимка:

facebook

Автор:

dobrich.utre.bg

Всичко от Автора

Интересът към политиката роди „информационни“ сайтове без адрес и без имена на журналистите.

През 90-те години на миналия век златната ера на мутрите, на фолк певиците и появата на шоубизнес звезди роди жълтата преса у нас. Сега предстои да видим дали възроденият интерес на аудиторията към политическите събития ще акушира на нейните посестрими – сензационните политически медии. Тази година най-интересни за четене и обсъждане са новините от протестите и от контрапротестите. В резултат телевизиите удвоиха и утроиха времето за публицистика, пише "Тема".

Успоредно с това през последните месеци в интернет многократно се увеличи и броят на неидентифицираните информационно-политически сайтове, в които липсват адрес на редакцията и имена на журналистите. Преди десетина години по сходен начин на вестникарските сергии се появиха и жълтите седмичници. В техните редакционни карета също дълго липсваше информация къде се помещава изданието и кой работи в него. Така известните личности, с чийто личен живот вестниците се занимаваха, нямаха никакъв шанс да опровергаят или да се защитят от клюките, които жълтите медии редовно публикуваха за тях.

По сходен начин днес изглеждат новите анонимни уебиздания, които се опитват да привлекат внимание с уж скандални новини от политическия живот в страната. Засега на тренирания читател те изглеждат повече като интернет стенвестник или като онлайн платформа на форумен трол. Чрез споделяния във Facebook обаче новините от тези сайтове все по-често стигат до масова аудитория и все по-често предизвикват спорове и дискусии.

Най-активната анонимна медия с политически профил напоследък е сайтът „Силна България“. В него липсва каквато и да било информация за собственика и за екипа, както и къде е адресът на електронното издание. В графата му „За нас“ пише само, че целта на сайта е „да създаде сигурно интернет пространство с актуални новини с цел бързо и масово интернет осведомяване“. Въпреки че съществува от юни 2013 година, новините на „Силна България“ вече се четат в социалната мрежа от над 37 000 читатели.

Голяма част от тях всъщност са прелели се привърженици на СИЛА – Сдружението на интернет любителите на автомобили. Миналата година то организира протестите на шофьорите срещу растящите цени на горивата. От юни 2013-а СИЛА вече е абревиатура на „Силна икономика, лоялна алтернатина“, а „Силна България“ е нейната медия. През последните месеци „Силна България“ отразява с най-голям ентусиазъм проявите на гражданското движение на Николай Бареков „България без цензура“.

Друга нова медия без адрес и без екип е „1 към 1“. Нейният външен вид е доста по-аматьорски от на „Силна България“. Във Facebook, където сайтът има над 1000 почитатели, създателят на сайта е декларирал, че харесва ГЕРБ. Изданието очевидно разполага с малко хора (може би е само един) и борави с малко източници, откъдето заимства новини. В сайта те основно се появяват от телевизионния екран.

Ако електронните медии по традиция правят сутрешен преглед на печата, от известно време „1 към 1“ прави нещо като дневен мониторинг на телевизионната програма. „Журналистът“ активно гледа сутрешните и следобедните политически блокове на големите медии, след което ги преразказва в страницата си. „В ефира на „Нова“ Люба Кулезич размаза Нора Стоичкова като хлебарка“, „Зловещ екшън в bTV: Волен се гаври с мъртвата майка на Константин Караджов“, „Тежък скандал при Ани и Виктор: Иван Бедров избухна: БСП и „Атака“ са фашисти!“, и др. са част от заглавията в сайта през седмицата. Освен да гледа телевизия, „1 към 1“ препечатва и някои от най-бомбастичните статии от периодичния печат.

Други по-популярни анонимни сайтове са pogled.info, novred.com, bezpartien.com. Характерно за всички тях са гръмките и помпозни определения, с които те се описват. „Силна България“ например твърди, че „е проект за създаване на безцензурни онлайн новини, че е за по-добър живот в България и че не подкрепя и не толерира нито една от партиите на прехода, участвали в управлението на страната“. „1 към 1“ пък твърди, че е „форумът на народа“ и че „екипът е изцяло съставен от журналисти, които „живеят с вътрешната убеденост, че журналистиката не е проституция, а наистина е четвърта власт“. „Ние можем и да сгрешим, но никога няма да ви излъжем умишлено“ - е мотото на екипа.

Засега неидентифицираните новинарски обекти в мрежата предизвикват повече смях, отколкото критики, но колко ли време ще е така? Спецификата на търговията с реклама в интернет е такава, че въпреки липсата на звена за продажби анонимните медии може да печелят пари от уеба като напълно нормални сайтове. Агенциите за продажба на онлайн реклама позволяват на всеки собственик на страница да регистрира продукта си в тяхната мрежа от медии и да показва банерите на фирмите, с които въпросните агенции имат договор.

Приходите от това показване на банери зависят колко читатели ще го видят. Това означава, че колкото по-провокативно заглавие от рода на „Люба Кулезич размаза Нора Стоичкова като хлебарка“ тиражира „редакторът“, толкова повече читатели ще се изкушат и толкова по-големи отчисления ще е длъжна да направи агенцията за продажба на реклама. За тях няма никакво значение дали новината в сайта е истина или не. За тях е важно страницата да генерира трафик.

„Нашата фирма не изплаща суми под 200 лева - коментираха от международната агенция за продажба на интернет реклама Httpool, която има офис и в София. - Над тази сума изплащаме отчисленията по сметка, посочена ни от собственика на медията. Той сам решава дали и кога да прибере парите си. Не мислете обаче, че анонимен сайт със само един автор може да направи някакви особено големи приходи. При около 10 000 уникални импресии дневно постъпленията му биха били около 100 лева на месец.

Необходима е много по-голяма посещаемост, за да е в състояние човек да се издържа от една такава страница. Затова в момента тя може да бъде по-скоро нещо като допълнителен доход на средства или като хоби.“

В журналистиката медиите често използват т.нар. анонимни източници, когато новината е особено важна, но не може да се съобщи официално. Доскоро обаче бе немислимо медията да е също анонимна. Преди години родните звезди се оплакваха на висок глас, че жълтите вестници нямат адреси в редакционните си карета, за да попречат на адвокатите на известните да им пратят призовки за дела за обида и клевета. Днес историята се повтаря в интернет, като сега е на път появата на жълти политически сайтове. Днес все още малцина ги забелязват и никой не говори за тях сериозно. Преди 10 години бе същото и с клюкарската светска преса.

 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен