Европарламентът възнамерява да въведе обща дефиниция на организираната престъпност

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заведе съдебен иск за 50 000 лева срещу депутата от ДПС Йордан Цонев, който го нарече "мутра" в Народното събрание. Софийският градски съд ще трябва да определи дали думата е обидна или клеветническа, като вникне в нейната етимология, семантика и контекста на употребата й.

Задачата не е лека, защото самият Борисов използва преди години като полицейски шеф определението "добре облечени бизнесмени", което като синоним за "мутри" не би трябвало да му звучи обидно. Той съветваше гражданите да напускат заведенията, ако забележат да влизат подобни лица. Но не предприемаше действия срещу тях, което означаваше, че не ги причислява към лошите хора. Тогава какво й е лошото на думата "мутра"? Думите не са нищо друго освен носители на смисъл. В общуването те са като превозни средства и е важно с какво съдържание са натоварени. Един и същ камион може да вози различни товари.

Ето друг пример: Йордан Цонев каза на всеослушание в парламента, че "основателят на СИК е Бойко Борисов". Съдът може да реши, че това е обидно, но може и да прецени, че е обективен факт, от който не произтича вреда за ищеца. СИК според широко разпространеното определение в политическия и медийния език е "силова групировка". Борисов като носител на черен пояс в каратето не би трябвало да се обижда на "силовак". Самият той никога не е крил мускулите си и репортерки даже искаха да ги пипнат на пресконференция. Очевидно нито в думата "мутра", нито в СИК прозира нещо нередно. Затова и в техните производни "мутреса" и "сикаджия" не би трябвало да се съдържа обидно и клеветническо послание.

Има обаче и друго схващане

Според електронната енциклопедия "Уикипедия", която се съставя от своите читатели в интернет, "СИК е българска престъпна група, занимаваща се с трафик на наркотици, финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция, както и с легални дейности като застраховане и производство на алкохолни напитки". А за мутрите се казва, че "са едри, физически силни и ниско интелигентни индивиди, изпълнители на бойни задачи в престъпни организации, враждебно настроени и склонни към насилие спрямо обикновените хора". Ако съдът се позове на тези определения, Борисов ще бръкне дълбоко в джоба на Йордан Цонев, защото никой не може да бъде наричан престъпник, докато съдът не го е посочил като такъв. Доколкото се знае - и СИК, и Борисов имат чисто съдебно минало. Съдът обаче не може да се позове на "Уикипедия", защото тя дава неофициални определения.

Престъпността поначало е хлъзгава материя. Неслучайно от години България е сочена от Европейската комисия като развъдник на организирана престъпност и корупция на високо равнище, но няма осъдени знакови фигури, по които да личи, че държавата води реална борба за очистване на образа си в ЕС. За да влезе в Европейския съюз, тя обеща през 2006 г. да разгроми "три големи престъпни групировки". Още на следващата година държавата отчете не три, а 330 разгромени организирани престъпни групи. От което Еврокомисията започна още повече да се мръщи. Управляващата тогава тройна коалиция пък стигна до извода през 2008 г., че има "проблем в комуникацията" между София и Брюсел. Оказа се, че едни и същи думи се разбират по различен начин въпреки официалните преводи, които би трябвало да изключват двусмислици. Какъв е проблемът?

Няма обща дефиниция на "организирана престъпност"

Едва на 23 октомври 2013 г. Европейският парламент възложи на Еврокомисията да изработи до края на годината определение на "организирана престъпност", което да важи във всички европейски държави. В резолюция за "Организираната престъпност, корупцията и прането на пари", гласувана от 526 евродепутати, при 87 против и 25 въздържали се, тя дори подаде "джокер" на Комисията, като й препоръча да прочете член 2, буква "а" от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. Там се казва, че "организирана престъпна група" трябва да означава структурирана група от три или повече лица, съществуваща за определен период и действаща съгласувано с цел извършване на едно или повече сериозни престъпления или нарушения с цел да получи пряко или непряко финансова или друга материална печалба".

Ако се вземе буквално този текст, Брюксел не бива да се сърди на София, че го залива с отчети за успехи срещу организираната престъпност. Всяка квартална банда от трима апаши влиза в тази категория. Доколкото се знае обаче, Еврокомисията бе останала с впечатлението, че България е обещала да разгроми три големи (трибуквени) групировки, които така и не бяха назовани публично нито от Брюксел, нито от София. Все пак Европарламентът обърна внимание на лингвистите в ЕК, че бъдещата обща дефиниция "следва да включва, наред с другото, престъплението "участие в транснационална престъпна организация", както и да подчертае факта, че престъпни групи от този тип имат предприемаческа насоченост и стройна организация, разполагат със сложни технологии и често действат чрез сплашване и изнудване".

Задачата изглежда доста деликатна,

защото по време на дебата еврокомисарката по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом се престори на неразбрала: "Приятно ми е, че има толкова много конкретни предложения относно корупцията и честността. Комисията обаче не възнамерява да предлага известно време ново законодателство за дефиниране на корупцията. Има дългогодишни международни стандарти в ООН (UNCAC) и Съвета на Европа, които покриват широки аспекти на корупцията. С малки изключения проблемът се свежда главно до неприлагане на антикорупционното законодателство, отколкото в дефинициите." Въпреки това евродепутатите я върнаха към задачата, като й разясниха, че разглеждат корупцията само като елемент на организираната престъпност, и поискаха дефиниция на по-общото понятие. Те й подсказаха дори, че го схващат като близко до широко използваната дума "мафия".

Но изработването на дефиниция е само началото и затова срокът е толкова кратък - до края на 2013 г. Същинската работа започва през 2014 г. съгласно Европейския план за действие през периода до 2019 г. В него евродепутатите са записали

още 20 задачи, сред които впечатление правят следните:

- да се премахне банковата тайна;

- да се елиминират данъчните убежища в ЕС и да се въведе принципът за проверка на произхода на богатството, препоръчан от ОИСР;

- да се гарантира пълен достъп до информацията за действителните собственици на фирмите, фондациите, тръстовете, като се свържат регистрите на страните членки;

- да се въведе принципът за съдебна отговорност на холдингите за техните филиали при финансови престъпления;

- да се криминализира купуването на гласове на избори;

- да се прилагат инструменти за конфискация на престъпно придобитото имущество, включително и чрез методите на гражданската конфискация;

- да се гарантира бързото взаимно признаване на всички съдебни решения с особено внимание върху наказателните дела, заповедите за конфискация и европейските заповеди за арест;

- осъдените икономически субекти за организирана престъпност, корупция и пране на пари да бъдат изключени от участие в обществени поръчки на територията на целия ЕС;

- да се създаде европейска прокурорска служба с необходимите човешки и финансови ресурси;

- да се признае ролята на разследващата журналистика за разкриване на сериозни престъпления;

- да се въведе стандарт за общоевропейска защита на изобличителите, информаторите и помагачите на съдилищата;

- осъдените за организирана престъпност, корупция и пране на пари да не могат да заемат държавна служба и да бъдат отстранени от публични функции.

Въпросът е, ако всичко това се случи, какво ще оцелее от българската икономика и от политическия ни елит? Планът е толкова амбициозен, че най-вероятно няма да бъде изпълнен 100%. Но поставянето на подобни цели би трябвало най-малкото да е сигнал, че времената се сменят и вече не е престижно да си "мутра". Което си личи още от началото на тази статия. Но това трябва да бъде разбрано и от българските избиратели. Не е достатъчно да скандираш срещу "мафията" по улиците, защото тя не се чувства такава. По-важното е да можеш да я идентифицираш, когато тръгнеш да гласуваш. А иначе всички са порядъчни. Борисов - също. Че каква мутра е той, щом освен анцуг носи и добре скроени костюми?