Отделението е пребазирано в приземния етаж на Хирургичния корпус

Реновираният некропсичен център към Отделението по клинична патология в МБАЛ Добрич, ще бъде презентиран на 18 ноември от 11 часа.

 Просектурата /некропсичния сектор/ дълги години е била разположена в стари и в последствие пригодени за дейността помещения, част от които са лишени от канализация, без отопление, без санитарен филтър, без помещение за предаване на починалите на техни близки, съобщават от болницата. По този повод многократно са издавани препоръки за преустройство и реконструкция, включително предписания за затваряне на помещенията и прекратяване на дейността. Решението на настоящото Ръководство на „МБАЛ-Добрич" АД за пребазиране на Просектурата в приземния етаж на Хирургичния корпус дава възможност за изграждането и съгласно изискванията на Медицински стандарт „Клинична патология" и улеснява логистиката при транспортирането на починали пациенти /до момента осъществяван през болничния двор/.

За цялостното преустройство и обзавеждане на некропсичния сектор /помещение с площ около 400 кв.м./ до момента са вложени средства в размер на 160 000 лв., от които 129 000 лв. целева субсидия от Министерство на здравеопазването, 19 900 лв. – дарение от ПК „Устрем" с.Дропла за закупуване на секционни маси и 11 100 лв. собствени средства.

Малко исторически факти, предоставени от болницата:

             Първите болници в България са основани в края на 19 век в някои от по- големите и сравнително добре устроени за епохата си градове. Сред тях е и центъра на Златна Добруджа- град Добрич.

            Болницата в Хаджиоглу Пазарджик е построена  по времето на каймаканина Тефик ефенди през 1866 г. В брой 138/ 28.12.1867 г. на вестник „Дунав” е поместена дописка, в която се съобщава, че „днес за днес във вилаета има седем болници, от които двете са в Русчук, една в Плевен, една в Х.Пазарджик, една в Тулча, една във Видин и една в София”. Цивилна болница във Варна е построена няколко години по- късно- през 1969 г.

            „Хастаането”, както населението наричало болницата в онова време, се помещавало в едноетажна сграда. За точното и месторазположение не са запазени писмени или други веществени източници, но е било в района на сегашната болница.

            В течение на годините са построявани различни сгради от турските, румънски и български власти. Преди заминаването си румънските санитарни органи унищожават или изнасят целия архив на болницата, поради което няма данни за годината на построяване на сградата, в която се помещава по- късно некропсичният сектор. Сградата е била използвана последователно като кухня, конюшня, гараж за автомобили, пералня до 1966 г.

            Отделенията по Клинична патология и Съдебна медицина са създадени през 1965 г., когато е разкрит кабинет по съдебна медицина и патоанатомия със завеждащ д-р Иван Маневски, който по- късно става Завеждащ отделение Съдебна медицина. През 1966 г. е обособено Отделение по патологоанатомия, базирано в описаната постройка. 

            През 1978/ 79 г. е разкрит Медицински филиал към Висш медицински институт град Варна и създадена катедра по патологоанатомия с ръководител доц.д-р  Димитър Марков. Катедрата е базирана в Окръжна болница, като за целта е монтиран дървен корпус. През отделението са преминали много лекари, част от които продължават да работят като патолози. Към Медицинския филиал е разкрита и катедра по Съдебна медицина с ръководител доц.д-р Иван Йовчев. Началник отделение Съдебна медицина от 1995 г. до момента е д-р Димитър Димитров