До края на годината ще се съгласуват с ЕК, още 6 месеца ще отнеме одобрението им

Първите схеми по новите оперативни програми за периода 2014 – 2020 г. ще се открият най-рано в края на лятото на следващата година, стана ясно на дискусия за новия програмен период, състояла се в петък. Окончателният вид на програмите ще се съгласува с Европейската комисия (ЕК) до края на годината, а самото одобрение ще отнеме още 6 месеца, обясни по време на форума Кирил Киряков, ръководител на звено "България" в Главна дирекция "Заетост" на ЕК. Така кандидатстването реално може да започне в края на август 2014 г., когато ще се открият първите схеми.

Парите за България по оперативните програми, програмата за селските райони плюс земеделските субсидии са общо 15 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г.

Отново забавяне
Така излиза, че първите осем месеца на следващата година ще са на празен оборот за бенефициентите и изпълнителите въпреки обясненията, че с по-добра подготовка България ще започне работа по новите проекти едва ли не от 1 януари 2014 г. Причините могат да се търсят както в сроковете, с които работи Брюксел, така и в готовността на българската администрация да отговoри на предварителните условия в споразумението за сътрудничество за новия програмен период.
В крайна сметка за втори пореден програмен период усвояването на средствата в България ще започне почти на втората година от началото му. При влизането на страната в ЕС през 2007 г. също беше изгубена година, преди да започне одобряването на проекти. Тогава основното оправдание на правителството бе липсата на подготвена администрация.

Голяма част от конкретните въпроси към участниците в кръглата маса – зам.-министри, ръководители на управляващи органи и др., не получиха отговор, тъй като форумът по-скоро целеше да запознае заинтересуваните с приоритетите по отделните програми. Макар и като цяло те да са сходни на сегашните, при някои има и разлики. В каретата са описани основните моменти от всяка програма.

Нови бенефициенти
Транспортният зам.-министър Петър Киров обаче съобщи, че е възможно включването на Главна дирекция "Въздухоплавателна администрация" като бенефициент на нови проекти за повишаване качеството на аеронавигационните услуги. В програмата се включва и компанията "Стратегически инфраструктурни проекти", която трябва да изземе от пътната агенция подготовката и възлагането на проектите за магистрали. На нея се пада най-тежкият проект, каза зам.-министър Киров, визирайки вероятно отсечката от магистрала "Струма" при Кресненското дефиле.

В програмата за околна среда като възложители ще се включат ВиК операторите, каза Малина Крумова, директор на "Кохезионна политика" в екоминистерството. По отношение на проектите в сектор "Отпадъци" Крумова обясни, че ще се финансират устойчиви проекти, които ще получат начален капитал, но след това трябва да се самоиздържат.

Повече градски проекти

Парите за ремонт и строителство на пътища втори и трети клас по програма "Региони в растеж"  са намалени от 250 мнл. евро през този период на 169 млн. евро за следващия. По програмата ще има и по-малко бенефициенти от сегашната "Регионално развитие", обясни Снежина Славчева, която отговаря за програмата. Шейсет и седем големи града могат да финансират проекти за енергийна ефективност, градска среда, здравна, образователна, социална инфраструктура и др. За всеки град ще има предварително планиран бюджет, който може да се предоговори след 2016 г., каза Славчева. Една от целите на програмата е след 2020 г. да има санирани над 500 жилищни блока, 272 обществени сгради и 350 образователни обекта, стана ясно от презентацията на Славчева.
Обещания за по-малко бюрокрация 

Административната тежест за бенефициентите по новата програма за развитие на човешките ресурси драстично ще намалее през следващия програмен период, обеща социалният министър Хасан Адемов. Предвижда се да отпаднат междинните звена (които досега бяха три - Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и Министерството на образованието и науката) и управлението й да бъде поверено изцяло на министерството. "Ще намалим нивата на контрол, проверките и разнопосочните послания, които досега се даваха на бенефициентите", коментира ефекта от промяната Наталия Ефремова, директор "Европейски фондове и международни програми и проекти" в социалното министерство. От бенефициентите ще се изискват и по-малко на брой документи.
Един от основните фокуси на програмата ще е увеличаването на заетостта и особено на тази за младежите, за които са предвидени специален пакет от мерки и значителни субсидии през първите две години от програмния период. От социалното министерство имат и няколко конкретни цели - до 2020 г. заетостта сред населението в активна трудова възраст да нарасне до 76% от сегашните 64%. Според статистикаата около 50% от хората в страната живеят в бедност, но през следващия програмен период броят им трябва да бъде намален поне с 260 хил. души.
 
Малкият и средният бизнес на фокус
 

"Няма да загубим нито едно евро за 2013 г., като се надявам да не загубим средства и при приключването на цялата програма", коментира Ели Милушева, главен директор на "Европейски фондове за конкурентоспособност" в икономическото министерство. Програмата беше една от най-проблемните и изоставащите през годините, а отварянето на някои атрактивни схеми, като например тази за енергийна ефективност и зелена икономика, стартира с огромно забавяне - едва през 2012 г.

Новата програма за бизнеса – "Иновации и конкурентоспособност", е била изпратена за съгласуване в началото на октомври, заяви още Милушева. Чрез нея отново ще се финансират технологичната модернизация на компаниите и експортният им потенциал. Поставен е и специален акцент върху субсидиите за иновации, развитието на зелената икономика и енергийната ефективност. Повечето от мерките са за микро-, малки и средни фирми, както и т.нар. междинни компании (mid caps), а големите ще могат да кандидатстват само по две от предвидените схеми, коментира Милушева. По отделните мерки конкретни сектори ще бъдат обявени за приоритетни. Предвижда се производствените предприятия да са с предимство.
 
За повече наука
 

Развитие на науката, подобряване на образователната среда и насърчаване на ученето през целия живот ще са акцентите в програма "Наука и образование за интелигентен растеж". Една от конкретните цели на образователното ведомство е парите, вложени в наука и иновации, да достигнат 1.5% от БВП. Чрез програмата делът на завършилите висше образование на възраст между 30 и 34 г. трябва да достигне 36%, а този на преждевременно напусналите училище да се свие до 11%. С евросубсидии ще се финансира и интеграцията на децата от ромски произход в образователната система. Чрез програмата ще се отпускат и субсидии, свързани с внедряването на дуалната система в страната.
 
Помощ за земеделците
 

През следващия програмен период чрез Програмата за развитие на селските райони ще се отпускат и субсидии за адаптиране на земеделците към климатичните промени, коментира Светлана Александрова, и.д. директор "Развитие на селските райони" в агроминистерството. Тя обясни, че увеличаването на средната температура в страната през последните години оказва значително влияние върху земеделската продукция. Стопаните ще бъдат компенсирани и за неблагоприятни климатични промени, като например градушка, наводнения и т.н. Чрез програмата отново ще се подкрепя биологичното земеделие, закупуването на нова техника, ще се насърчават млади земеделски производители и разнообразняването към неземеделска дейност. През нея вече ще минава и финансирането на пчеларството.
 
Амбиции за добро управление на администрацията
 Програмата, чрез която ще се отпускат субсидии за подобряване на работата на администрацията, съдебната система и неправителствените организации, все още не е готова, като плановете са това да стане до декември, стана ясно по време на събитието. С част от субсидиите, заложени в бюджета й, трябва да се финансира въвеждането на електронното правосъдие в страната, което ще позволява да бъде заведено дело онлайн чрез използването на електронен подпис. Приоритетите на програмата предвиждат и подобряване на ефективността на администрацията, както и на качеството на услугите, предоставяни на гражданите.