Тодор Николов представя "ТИГЪР ПОД ДЪЖДА"

Стара Загора Лайф

11-11-2013, 14:23

Снимка:

Библиотека Родина Стара Загора

Автор:

StarazagoraUtre

Всичко от Автора

По покана на Библиотека Родина Стара Загора и ИК Жанет 45, Тодор Николов ще представи сборника с разкази "ТИГЪР ПОД ДЪЖДА"на 12 ноември (вторник) от 18.00 часа в залата на Радио Стара Загора.За книгата ще говори Мария Донева. Откъси ще чете актьорът Христофор Недков.

Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Кл. Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър.

За книгата:

Бойко Ламбовски: Ако ви е омръзнало от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов са тъкмо за вас. Прецизен като изказ, деликатен като внушение, безупречен като стил, авторът ще ви преведе през трагизма на битието без сладникава патетика. “Тигър под дъжда” е съвременен прочит на нашия живот, поднесен от писател, който има какво да каже и знае как да го направи.

Здравка Евтимова: Разкази, разкриващи живота под красив, но труден за постигане ъгъл - на жадния за истина и топлина човек, който остава далеч от тях. Ясен, разбираем стил, внимание към детайла, неочаквани метафори, създаващи богати пластове значение. Имам доверие на този разказвач! Струва ми се, че неговите думи някога ще се превърнат в част от литературното кръвообращение на България.

Деян Енев: Такива хубави разкази отдавна не бях чел. Ще ми се да ги бях написал аз. Приличат ми на разказите на Генчо Стоев от сборника му “Като лястовици”. Разкази, които не се правят на разкази. Парчета живот, затворени в платинените капсули на жанра, за да свидетелстват какво остава от нас в бетонобъркачката на времето. Остават ей такива неща - поглед, усмивка, погалване, сълза, струните на дъжда, опънати между земята и небето, по които може да свири само вятърът. И писателят.