Заради ангажименти, Първанов и Михаил Миков не дойдоха на "Дондуков" 2, за да направят своята равносметка за 24-те години преход

Президентът Росен Плевнелиев призова всички политически сили да загърбят тяснопартийните си интереси в името на бъдещето на нацията. Това се посочва в изявление на държавния глава по повод 24 години от началото на демократичните промени у нас на 10 ноември 1989 г., което той представи след срещата на "Дондуков" 2 с български държавници от годините на прехода.

На срещата по повод годишнината присъстваха президентът Петър Стоянов, председателите на парламента от 1989 г. насам Александър Йорданов, Благовест Сендов, Йордан Соколов, Огнян Герджиков, Борислав Великов и Цецка Цачева. Поради лични причини не присъства президентът Желю Желев, а поради ангажименти - президентът Георги Първанов и председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков.

Росен Плевнелиев отново заяви, че президентството е отворено за дебат с политическите сили за постигане на консенсус по дългосрочните приоритети на страната. "Обединим ли се и припознаем ли националните приоритети, съм готов да работя и за промяна в конституцията, ако в нея има пречки и слабости, за да бъде страната ни истински демократична, правова и справедлива държава и за да гарантираме върховния принцип на правата на личността, нейното достойнство и сигурност", заяви държавният глава.

"Най-много ни липсва днес общата кауза, новата голяма цел, около която да се обединим и да следваме. През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не можахме да реализираме като общество", заяви президентът.

Политическите промени донесоха демократична политическа система, в основата на която стои Конституцията, продължи държавният глава. Във времена на кризи неведнъж тя гарантира принципите на властите, но и на гражданите. През 90-те години българското общество се обедини около важните приоритети и идеята за обединена Европа, каза Плевнелиев. Успехът доказа, че, когато има единение на интересите и ясна цел, която се следва от политиците, тя се постига, обясни той.

Голямо постижение за консолидацията на нашата демокрация изигра запазването на етнически мир, подчерта Плевнелиев. За пореден път в историята си българският народ показа своята толерантност, каза той. Но най-голямото предизвикателство пред всички нас е как да бъде преодоляно усещането от липса на справедливост. В тази посока той посочи, че институциите трябва да бъдат ефективни и прозрачни. Отчете и неблагоприятните последици от ниския жизнен стандарт, безработицата и демографската криза. Все още не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в архивите, където им е мястото.

Има няколко неща, около които трябва да се обединим – съдебната реформа, важността на малките и средни предприятия, слагането на край на монополите и олигархията. Трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи на обществото. Президентството винаги е било отворено за дебат, подчерта той.

Каква да бъде нашата обща кауза, запита риторично президентът Плевнелиев. Всеки един от държавниците тук е много различен, но има нещо, което ги обединява – това е България, продължи държавният глава.

В началото на обобщението си от срещата той изведе българският език като нещо, което е много важно и на което трябва да обърнем внимание. Второ, политиците ,за съжаление, днес воюват не само като партии, но и като личности. Когато има междуличностни войни е много лошо, продължи Плевнелиев. На трето място той посочи като вредни ескалацията на омразата и конфронтацията, в която се намираме и която разгражда държавата. "Образованието също е много важно, като президент поемам ангажимент да се обърне внимание на реформата в образованието, както и в здравеопазването", каза още държавният глава.

"Всеки един от българските държавници е имал своите критични мигове", посочи той. На шесто място Плевнелиев идентифицира проблема на проблемите - разделението в нацията в много изострена фаза на противопоставяне. "Имаме граждани срещу други граждани, протести срещу контрапротести, София срещу други градове. Дълбокото усещане за неработещи институции е също много важен проблем, според държавният глава. Особена тревога изразихме за социалния статус на българина- почти 50% от нацията е застрашена от бедност, подчерта Плевнелиев. А на девето място той постави необходимостта да се посочва цялата истина, а не истината на половина - да се говори за тоталитарната държава от миналото, но и да се посочва доброто- индустриализацията и другите придобивки за хората от миналото преди промяната на 10-ти ноември 1989 г. На десето място той зададе въпроса каква да бъде нашата кауза и даде отговора - европейски стандарт на живот , европейско правене на политика и европейски морал. На 11-о място президентът посочи създаденото усещане за половинчатост и незавършеност на промените, а на 12-о – необходимостта да има предвидимост и сигурност, които да се гарантират на всяко ниво. Чувството за несправедливост на прехода е друга тема, която дебатирахме. Преходът създава проблеми, той не е перфектен, но на доброто трябва да се подаде ръка, да го надграждаме, подчерта президентът Плевнелиев.

"А ако наистина ще се променя Конституцията, един от разделите, които трябва да се променят, е частта за съдебната система и да се постигне консенсус по тези и други промени в нея", каза държавният глава. Защото трябва да се постигне предвидимост и прогнозируемост на институциите.

"Това е един неформален форум, но мисля, че всеки от нас ще направи изводите си", заключи президентът Плевнелиев.

Президентът цитира думи на Левски : "Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме вяра и народност…" , както и част от Търновската конституция. С разтворени обятия тук са посрещани арменци и други групи бежанци, продължи държавният глава. А в годините на Втората световна война българското гражданско общество не позволи евреите да бъдат изпепелени в газовите камери на нацистите. Тези завети на дедите ни и днес трябва да бъдат знаме на всеки истински родолюбец, подчерта той.

Плевнелиев посочи също, че истинската медийна свобода, която е ключова за демокрацията, не е постигната у нас. "Хората имат усещането, че задкулисието продължава да направлява важни политически процеси", отбеляза той. Трябва да проявим изконната българска толерантност към хора в беда, независимо от техния произход и националност", подчерта той.

"Всички политици публично припознават проблемите - време е да се обединим по конкретни политики и решения, не може българското общество да е заложник на липсата на медийна свобода, трябват ни гаранции, че само обективната информация ще служи за формиране на позицията на гражданите", каза Плевнелиев. Медиите имат право на мнение, но медиите трябва да казват истината, посочи още той.

Призовавам всички политически сили да загърбят тяснопартийните интереси в името на бъдещето на нацията. Обединим ли се и припознаем ли националните приоритети, аз съм готов да работя и за промяна в Конституцията, ако в нея има пречки и слабости, за да бъде страната истински демократична, правова и справедлива и за да гарантираме върховния принцип на правата на личността , нейното достойнство и сигурност, заключи Плевнелиев.