Доц. Кристиан Таков, преподавател по гражданско право в СУ "Климент Охридски", към студентите преди протестния Поход на справедливостта

Отсреща имаме хора, които:

- наричат честността наивност
- бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият
- мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост
- не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте на какво приличат:

- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи. - рефлекси от предишната му месторабота (проф. Стати Статев беше огласен като агент Стойновски на ДС - бел. ред.).
- Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят университета и да го опръскат с кръв - рефлекси от 1925 г. (на 16 април същата година БКП извършва кървавия си атентат в църквата "Св. Неделя" в София, при който загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, а ранените са 500 - бел. ред.).

- Председателят на църковното настоятелство на св. "Александър Невски" уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина - липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.

Като ги гледам, се сещам за думите на Макс Либерман: "Не мога да изям толкова, искам да повърна."
Да не забравяме обаче, че изброените са

просто слуги на скрити господари

Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим. Защото те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си. Защото не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте. Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.
Защото дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея?

Затова:
- Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате
- Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят
- Бъдете будители, но не будете никого силом
- И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.
Иначе ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално

неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните

Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и не смятат за своя нашата битка.

Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по-корпоративна става на дело. Затова няма да приканвам да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев "Така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години. IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят. Показвайте белезите си. С гордост.

И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв. Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял

и продължава да успява с всеки ден, в който:
- Не стихва
- Намира нова форма
- Назовава конкретно опозорено име
- Препречва поредното безобразие
- Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:
- Ги е страх, да влизат през парадния вход
- Се боят, да водят стенограма за срещите си
- Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.
Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен. Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.
- Там, където е.
- С каквото може.
- По какъвто начин реши.
А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.
Прочее, ОСТАВКА!