То е най-слабо от 200 години насам

Учени са забелязали необичайна пасивност на Слънцето, свързана с броя на слънчевите петна и смяната на магнитните му полюси. Поне от един век не е наблюдавано такова странно поведение на соларния диск, твърдят астрофизици, цитирани от в. „Уолстрийт джърнъл”. Аномалията може да доведе до забавяне на глобалното затопляне, пише EkipNews.bg.

В момента Слънцето би трябвало да е в пика на активността си, засилваща се в 11-годишен цикъл, но учените са озадачени от пасивността му. Нещо се случва с нашата звезда. Поне от 100 години не е наблюдавано толкова странно поведение – броят на слънчевите петна е половината от това, което би трябвало да излиза, а смяната на магнитните му полюси става необичайно асинхронно, пише американският в. „Уолстрийт джърнъл”.

Астрономи твърдят, че според статистиката тази есен Слънцето би трябвало да ври и кипи в експлозивна кулминация, известна като слънчев максимум. Но Дейвид Хатауей, ръководител на групата на НАСА по соларна физика към Центъра за космически полети „Маршал” в Хънтсвил, Алабама, твърди, че то е „най-слабото от 200 години насам”. Други негови колеги потвърждават този извод.

Учените са озадачени и не могат да кажат дали наблюдават временно затишие, или началото на продължаващо десетилетия отслабване на активността. Това може да забави глобалното затопляне на Земята, но и може да намали яркостта на нашата звезда или да се отрази на дължината на вълните на нейната светлина.

За да е още по-оплетена ситуацията, Слънцето преминава през една от най-необичайните смени на магнитните си полюси. Синхронът между полярността на Северния магнитен полюс и Южния е нарушен, като разминаването между двете обръщания продължава необичайно дълго.

Слънчевите петна, за които се смята, че са резултат от оформяне на зони с изключително силна магнитна енергия, са два пъти по-малко от очакваното за тази фаза. Учените не са разтревожени и очакват размяната на полюсите да приключи идния месец, но за по-малкото и по-слаби слънчеви петна тепърва ще търсят отговори.

Една от хипотезите е, че Слънцето се завръща към по-спокойно състояние след един период на необичайно силна активност, започнала през 40-те години на ХХ век.