Какво да променим в образователната система

Представете си Алекс. Той ходи на училище с желание. Знае, че ако иска да има хубава професия и да живее добре, има нужда от подготовка. Благодарен е на учителите, които го мотивират и уважават. Предметите са му интересни, любознателен е и иска да се развива. Това е почти невъзможно днес в България.

Оценяването, зазубрянето, попълването на графи в дневника и механичното следване на учебни програми няма връзка с това, от което Алекс реално ще има нужда в живота. Училището днес не е за него, защото той е над средното ниво. Както не е и за тези, които не могат да достигнат това ниво.

Сега да поговорим за Иван. Той ходи на училище, за да не го изключат. Не носи учебници в раница, стига му само смачканата тетрадка в задния му джоб. По време на час си разменя съобщения по мобилния телефон със съученици от съседните класове, играе карти, слуша музика и рядко участва. Иван е будно, любопитно момче. Интересува се от компютърни игри, обича да рисува и да мисли сценарии. Мечтае някой ден да създаде игра. Учителите нямат представа за интересите му.

Днес учениците в България са умни, имат много различни интереси, знаят откъде да търсят ресурси, постоянно са в интернет, получават огромен поток от информация. Това, което търсят, го няма в училище. Учениците на бъдещето посещават училище от миналото.

В България от няколко години все по-усилено се говори за образователна реформа, правят се различни предложения за промени, но те са частични и недостатъчни. Основният въпрос, на който трябва да получим отговор, е защо искаме промяна и каква е мисията на образованието в XXI век.

Училището преди и сега

Още от миналото училището е парадигма на властта, там комуникацията тече еднопосочно – от учителите към учениците, като от последните се изисква подчинение, послушание, а целта е уеднаквяване на децата. Механично се натрупват знания, няма примери и лични истории. Самостоятелното мислене, любопитството, търсенето на информация извън учебниците и работата в екип са на заден план.

Ролята на учителя основно е директивна и се основава на властта, с изявени предпочитания към мотивираните, активни ученици и пренебрегване на онези деца, които се нуждаят от повече внимание и усилия. В резултат учениците бързо губят желание и се демотивират. Сами започват да вярват, че са "слаби" ученици и няма смисъл да полагат усилия. По данни на Националния статистически институт (НСИ) от общо 781 665 учещи през учебната 2010-2011 година 18 766 са напуснали училище. По данни на Eurostat за 2009 г. функционално неграмотните ученици на възраст до 15 години в България са 41%. Това нарежда страната ни на първо място по функционална неграмотност в ЕС.

Училището утре

В училището на бъдещето няма силни и слаби ученици. Всички развиват потенциала си и се фокусират върху качествени резултати. Насърчават се аналитичното мислене и самостоятелно получените изводи от учениците. Те се учат да откриват, да правят избор и да носят последствията от него. Решават се практически проблеми, учениците работят в екип и получават редовна обратна връзка. Така те по-лесно откриват силните си страни, окуражават се от постигнатото и си създават нагласа за учене през целия живот.

Основната цел на задължителното образование и ученето през целия живот трябва да бъде постигане на функционална грамотност за всички деца, независимо от техния социален и етнически произход, увреждане или друго различие. Ученето през целия живот е ключов фактор за постигане на общата за ЕС цел – конкурентна и динамично развиваща се икономика, базирана на знанието. На 16 години всички български граждани трябва да бъдат подготвени за самостоятелен живот и способни да се адаптират към промените на пазара на труда, така че със сравнително малко усилия да променят при необходимост професионалната си специализация.

Вярваме, че училището може да възвърне естествената си възрожденска функция на център на общността. Да се превърне в място, където учениците, учителите и родителите се чувстват приети, подкрепени и се опират на споделени ценности. В такова училище учениците ще търсят баланс между конкурентност и сътрудничество и ще бъдат водени от принципа, че всички трябва да успяват.

Предназначението му не е просто учителите да предадат знания на децата, а да е място за взаимно учене, за търсене на информация и за сформиране на екипи по интереси. То е образователен, културен, спортен център на местната общност, основен двигател за изграждане на социални и граждански компетентности. Има силна, сплотена, активна и автономна общност.

В такова училище ръководството е отговорно за напредъка на всички ученици, за организационното развитие на училището и осигурява прозрачност и достъп до данните за състоянието му. Педагогическите и непедагогическите екипи правят мотивиран и прозрачен избор по отношение на образователните и управленските методи, които използват, признават и обсъждат грешките. Родителите са пълноценни партньори при вземане на значимите въпроси и са информирани за това какви са целите за класа на техните деца и какви са начините да подпомогнат постигането им.

От изключително значение е образованието да се ориентира към осем ключови компетенции. Те са: комуникация на роден език, комуникация на чужд език, математически и базови технологични компетенции, дигитални компетенции, умения за учене, социални и граждански умения, инициативност и предприемачески дух и познание за културата на общността. Учениците трябва също да се научат да мислят критично, да решават проблеми и взимат решения, да работят в екип, да имат добра здравна и сексуална култура.

Въвеждането на индикатори за качество на образованието на всички нива - при учителите, при резултатите на учениците и при директорите като ефективно управление на училището, ще помогне за запълване на пропастта между тези с най-високи и най-ниски постижения и за изравняване на качеството на образование между всички училища.

Училището на XXI век е автономна структура, където директорите са овластени да вземат решения за училищните политики в диалог с учители, родители и ученици. То предлага универсално образование, не се допуска отпадане на ученици, приобщават се младежи, които не са успели да завършат задължителния училищен етап от образованието си. Има възможност за гъвкави алтернативни форми на обучение. Не се използват наказателни санкции като изключване и преместване в друго училище, а децата в риск се насочват заедно със семействата си към социални работници и други специалисти. Педагогическите кадри в училище постоянно се адаптират и развиват спрямо нуждите на учениците и постигнатите от тях резултати. Цялостната философия на училището е то да се пригоди към нуждите на децата със съответните учебни програми и планове, възможности за самостоятелно и дистанционно учене и работа в екип между учениците.

Училището ще стане място, където основното правило е уважение към всички. Има толерантност към различията и зачитане на мнението на другия. Властовата роля на учителя е заменена с тази на учител довереник, който разбира и разпознава нуждите на учениците, помага им да намерят мястото си и да се почувстват приети. Учителят подпомага личностното развитие на учениците и се отнася към всички деца с еднакво високи очаквания.

Пропуснатите шансове за всяко дете в училище днес са пропуснати възможности за развитието на икономиката и човешкия капитал утре. Инвестициите в промяна на образованието ще доведат до по-малко разходи за компенсиране на загубите от неравенствата. Училището на бъдещето ще предложи и на Иван, и на Алекс равни шансове за развитие и среда, където да могат да реализират интересите си и да получат подкрепа, уважение и възможност да разгърнат потенциала си. От нас зависи да не чакаме дълго за това.