БВП отбеляза най-високия си ръст за годината през третото тримесечие, но средата в Европа остава несигурна

Стабилно нисък и подправен с европейска несигурност. Така може да се определи икономическият ръст на България през третото тримесечие на годината. Увеличението на БВП е с 0.8% на годишна база, а в сравнение с периода април-юни се е покачил с 0.6%. Това показват експресните данни на Националния статистически институт (НСИ) за икономиката на България през третото тримесечие.

През последните две години тримесечният ръст се колебаеше в рамките на статистическата грешка (около 0.1-0.3%), като като от април до юни тази година падна под нулата. Подобряването на данните през втората половина на 2013 г. се очакваше особено заради лекото ускоряване на износа към Европа. През второто тримесечие еврозоната официално излезе от рецесия. Данните за европейската икономика и за юли-септември продължават да са над нулата, но възстановяването леко забавя ход. Така Европа продължава да е най-сериозният външен риск за българската икономика.

Прогнозите на анализаторите за следващата година са ръстът да превиши 1%, но при две условия - попътен вятър от Европа и успокояване на политическата обстановка в страната. За разлика от прогнозите на правителството и Европейската комисия анализаторите не посочват вътрешното потребление като потенциален двигател на икономиката, а по-скоро смятат, че и догодина основното й гориво ще е износът. Според ЕК българската икономика догодина ще порасне с 1.5%, като с есенната си прогноза Брюксел понижи очакванията си от 1.7%.

Крехки надежди

Надеждите за ръст на икономиката догодина, движен от вътрешното потребление, може и да се окажат излъгани. В мотивите към проектобюджет 2014 правителството залага на износа и на раздвижени покупки на домакинствата. Европейската комисия също смята, че вътрешното потребление може да е един от козовете на българската икономика, но и най-големият риск, ако ръстът не се сбъдне. Данните за третото тримесечие потвърждават тези опасения. От началото на годината всяко тримесечие индивидуалното потребление спада с по 1% на годишна база. Търговците на дребно също не виждат особено раздвижване. Според Николай Петров, изпълнителен директор на "BILLA България", потреблението на бързооборотни стоки през 2013 г. се запазва на същото ниво като предишната година (виж още мнения на бизнеса и анализаторите в каретата).

Забавени реакции

Рискът за продължаващ спад на потреблението се засилва и от все още стагниращия пазар на труда. През второто тримесечие на годината заетите се увеличиха с почти 30 хил. души, но сега отново се вижда лек спад. С 4 хил. души по-малко са работили през периода юли-септември в сравнение с година по-рано и така броят на заетите достига малко над 3 млн. души. Коефициентът на безработица расте с половин процентен пункт на годишна база, но пък спада спрямо рекордно високите си нива от около 13% в началото на годината. Прогнозите за догодина са безработицата да започне да спада до нива от 12.6-12.7%.

Положително все пак е, че част от безработните, които са били обезкуражени, започват да търсят заетост. Броят на хората, които просто са се отказали да търсят работа, е намалял с 20 хил. души на годишна база, което автоматично покачва и дела на безработните.

Въпреки това както от Министерството на финансите, така и от Европейската комисия очакват пазарът на труда да продължи да се възстановява, но относително бавно заради негативното въздействие на фактори като значителното намаляване на населението в резултат на застаряването и на емиграцията.

Двигател с външно горене

Така единствената движеща сила на икономиката, макар и не особено стабилна, и догодина ще остане износът. През третото тримесечие НСИ отчита ускоряване на търговските потоци към страните от ЕС с 6.7% на годишна база. Данните към деветмесечието пък показаха забавяне на експорта към трети страни, накъдето българските предприятия се насочиха, за да компенсират слабото европейско търсене по време на рецесията там.

Очевидно износителите отново гледат към големите европейски партньори Франция и Германия. Лошата новина обаче е, че френската икономика започва да се забавя и през третото тримесечие излезе на минус (виж другия текст). Освен това очакванията са приносът на износа в ръста на икономиката да започне да се забавя оттук нататък (виж графиката), което означава, че става наложително да се намерят други източници на икономически растеж. Според банков анализатор предишното правителство е използвало и еврофондовете като такъв, но сега усвояването им се забавя. Освен това със старта на новия програмен период не може да се очаква разплащането на съществен ресурс по оперативните програми през 2014 г.

Инвестициите засега също не са кандидат за двигател на икономиката. На годишна база те са се увеличили с 1.2%. Това обаче е много по-бавен ръст спрямо първата половина на годината, когато промяната беше с 3 до 5%. "За да засили растежа, българското правителство трябва да изостави популизма при съставянето на политики, да забърза подобряването на инфраструктурата и като минимум да се справи с недостатъците на здравеопазването, образованието и опасно проблемния енергиен сектор", пишат Уникредит в обзора си за икономиките в Централна и Източна Европа за последното тримесечие на годината.