Паниката на властта

Най-доброто от печата

16-11-2013, 07:55

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Първи искри във фитила, който ще доведе до имплозия на управяващата коалиция

Утре правителството няма да падне, вдругиден също. За деня след вдругиден обаче вече е трудно да се правят прогнози.

Изводът вероятно звучи алогично, след като вече над 150 дни протести не изглежда да са мръднали ни на йота както правителството, така и стоящото зад него парламентарно мнозинство от БСП, ДПС и "Атака". Не се е появила и нова политическа алтернатива, която може убедително да се противопостави на управляващата коалиция "две плюс".

Разликата е във все по-скъсяващия се времеви хоризонт на коалицията. В началото на протестите
през юни, въпреки че по улиците имаше много повече хора, а ентусиазмът на протестиращите беше по-голям, бързото падане на кабинета беше по-скоро мираж сред по-младите, несвикнали с българските политически нрави. Скандалите и протестите в България, освен ако ситуацията не е опряла до кокала, както беше през 1997 г., не водят до оставки и поемане на политическа отговорност.

Въпреки че на пръв поглед нищо кой знае какво не се е променило (протестиращите тази седмица може и да са други, но опитът за окупация на парламента е като deja vu), има тектонична промяна в самочувствието на управляващите и усещането за дълготрайността на политическия проект начело на държавата. Вече дори и значителна част от хората, които не подкрепят протестите, усещат, че "нещо зрее в обществото", както казва социологът Боряна Димитрова пред в. "Култура".

Нестабилността на управляващата коалиция "две плюс" е все по-видна. Макар и да не изглежда, че протестите или критично ниското обществено доверие ще накарат БСП да се замисли за своето политическо бъдеще, паниката в редиците на левите и ДПС показва, че фитилът, който ще доведе до имплозията на коалицията, вече е запален. Ако само преди седмица началникът на кабинета на Сергей Станишев - Татяна Буруджиева, можеше да каже в интервю за в. "Сега", че "временните неща са най-трайни", сега това звучи все по-неубедително.

В поредица от публични изказвания лидерът на БСП стигна до абсурдни твърдения, а политическият му партньор Лютви Местан - буквално до истерия. МВР се опита да окупира центъра на София и предприе безпрецедентни масови проверки на документи и  oткровено сплашване. Междувременно се оказа, че не PR отделът на БСП, а силовото ведомство пише и опорните точки на властта. И за капак прокуратурата е задействала срещу политическите протести раздела за "престъпления срещу републиката" от Наказателния кодекс - нещо, което след 1989 г. изглежда опасна игра срещу демократичните устои на страната.

Когато обаче паниката ръководи действията, прогнозите са най-трудни. В такава ситуация никога не е ясно кой и кога ще извика пожар и коалицията ще се срути като къщичка от карти. Преди ГЕРБ или Реформаторският блок да са помогнали или дори усетили това.

БСП&ДПС без остатъците от грим

"През първите студентски стачки през 1990 и 1991 г.какво постигнахме - дойде СДС и беше разбито селското стопанство. През 1997 г. има втора вълна протести, какво последва? Приватизация." Това шокиращо изказване направи лидерът на БСП Сергей Станишев в предаването "Всяка неделя". Само да припомним - в края на 1990 г. се чакаше на опашка за кисело мляко поне по два часа само за да могат децата да имат какво да хапнат, докато вкъщи няма ток. (Разбира се, в някои семейства караха
храна с волга.) През февруари 1997 г. месечната инфлация достигна 247%. За да каже това, Станишев може да има две причини - или че в този период той е бил на друга планета, или че все още искрено вярва, че след Лукановата и Виденовата зима правителствата на БСП са могли да продължат да управляват. Подобни агресивни и неориентирани удари показват, че лидерът на БСП вече изпада в безтегловност и се обръща към категории, които могат да бъде припозна само от най-твърдото ядро на БСП, което все още сънува мустаците на Сталин.

След това през седмицата Станишев обясни, че протестите са били "опит за превземане на сградата на българския парламент". Изказванията бяха повишени до кресчендо от политическия партньор на соцлидера - Лютви Местан. "Мракът снощи не успя да скрие сменения профил на протестиращия - подчерта бръснатите глави като най-агресивната част от обществото... едно е  протестът на студентите, съвършено друго е метежът срещу законодателния орган на страната... впрегнаха новите си генерали, впрегнаха корупционно натрупаните милиони, за да взривят устоите на демократична България." Като оставим настрана факта, че е нелепо точно ДПС да говори за "корупционно натрупване" и че Местан можеше да покритикува и бръснатите глави, които пребиха и Метин на "Пиротска", взаимното подхвърляне на реплики между Станишев и Местан изглежда така сякаш те следват опорни точки, писани в МВР.

Подобен език доскоро не си позволяваше не само лидерът на Партията на европейските социалисти, но дори и Местан. Нервите очевидно свалят последните остатъци грим и това, което се показва наяве, никак не е красиво.

Жега зад ъгъла

Основанията за подобна нервност обаче не са само периодично избухващите протести (за жалост е така, скъпи студенти). Най-видимата причина за паниката в редиците на управляващите е опитът за последен щурм, който да ограничи протестното движение. Вече няколко месеца представителите на БСП и ДПС обясняват, че с идването на зимните месеци протестът ще отслабне, защото хората ще си останат на топло (както през лятото обясняваха, че ще отидат на море). Шествието в София на 10 ноември обаче събра летен брой хора и не говори в полза на тактическите разсъждения в щаба на управляващите. Това няма как да не предизвиква извънредни мерки.

Другата причина, по-важната, е вътрешна. Изгонването на Христо Бисеров от ДПС - дългогодишният юридически мозък на движението, е симптом за сътресения и за разместване на пластовете в коалицията. В същото време Николай Бареков, който изнесе случая "Костинброд" (в който по сигнал на БСП ТВ7 се намеси в деня за размисъл с обвинение, че ГЕРБ се опитват да фалшифицират изборите), все повече започва да влиза в ролята си на новия политик. Ако доскоро в БСП са подценявали неговата намеса или са се надявали, че той удобно ще громи бившите управляващи, сега със сигурност си задават въпроса защо той работи така, сякаш очаква скоро да има нови избори. Може би финансово медийната групировка, която стои зад него, е решила да сменя правителството? Или има претенции, които остават неудовлетворени? И ако това не са достатъчно тревожни сигнали за "Позитано 20", на функционерите на партията със сигурност им прави впечатление нарасналият брой на билбордовете с лика на Волен Сидеров. Когато "Атака" се почуства достатъчно силна и уверена, че ще влезе и в следващия парламент, нищо няма да им костват да откажат подкрепата си за БСП и ДПС. А в следващото Народно събрание да си партнират примерно с Николай Бареков, който тази седмица намери общ език със Сидеров, предавайки му сигнали срещу Бойко Борисов.

Ако сте сред лидерите на БСП, всичко това няма как да не ви изнервя, даже може да се хванете на (по-скоро засега неоснователните) слухове за предстоящата коалиция между ГЕРБ и ДПС.

Дефицит върху дефицита

И на трето място в управлението вече е видно натрупването на дефицити, които няма как да бъдат преодолени. Най-очевидния пример е с цените на електроенергията, които са бяха замразени, но благодарение на това дълговете в системата растат. Напреженията временно ще бъдат потушени със заеми (голяма част от облигационната емисия на БЕХ от 500 млн. евро всъщност ще отиде за погасяване на малка част от задълженията на НЕК), както и с временни и на всичкото отгоре недостатъчни приходи като от продажбата на българските безплатни квоти, с които се предполагаше да се финансират преференциалните тарифи на зелените централи. Тези допълнителни средства обаче ще се изчерпят бързо - например парите от квотите ще бъдат двойно по-малко от предвиденото от правителството. За да бъдат компенсирани дефицититеq НЕК предвижда, че през втората половина на следващата година цените, на които държавната компания продава електроенергия, трябва скочат с 19%. За да не се случи това, БЕХ може да вземе нови заеми, с които да финансира НЕК, но това е път, който бързо ще доведе до катастрофа.

По невидимо дефицити се трупат и в други сфери като пенсионната, както тази седмица деликатно намеква Международният валутен фонд. Ръководителят на институцията за България Мишел Шанън обясни, че зад плановете за замразяване вдигането на пенсионната възраст и връщането на част от привилегиите на военните не стоят реални приходи в икономиката.

Към тези фундаментални проблеми трябва да се прибавят и постоянните обещания за още пари на земеделците, субсидии за БДЖ, заплати за фалирали държавни дружества. В тази среда към проблемите на правителството се прибавят дори нещата, които то прави правилно. Опитите за по-бързо връщане на ДДС на бизнеса или обвързването на ръста на пенсиите с по-ясни критерии са похвални, но в комбинация с увеличените разходи ще отворят по-голяма дупка във фиска, която няма как да бъде компенсирана с бърз растеж на икономиката.

Единственият начин да излезе от спиралата на нарастващи разходи и все по-големи искания за субсидии е да се проведат реформи в секторите са най-големи течове. В някой от тях може да се очаква болезнено рязане, а в други не по-малко неприятно вдигане на цените. Но това няма как да се случи - само си представете как кабинетът обявява повишение на цените за електроенергията, след като намекваше за ново намаление от 1 януари.

Този популистки камък на шията на кабинета няма как да бъде махнат лесно. В единият случай правителството ще потъне под неговата тежест (или ако падне скоро от власт, ще го прехвърли на следващата), а в другия ще загуби и малкото останала подкрепа. 

Докато БСП мигне

Очевидно е, че няма сила, която може да свали коалицията от власт, освен ако тя сама не прецени, че времето й е изчерпано. Данните на социологическите агенции за подкрепата и доверието в управлението - по данни на "Алфа рисърч" около 70% хората настояват за предсрочни избори, показват, че коалицията "две плюс" в момента е в тотално малцинство. "Не партийните активисти, а здравомислещите хора са мнозинство във всяко едно общество, казва казва социологът Боряна Димитрова пред в. "Култура". С инстинкта си те усещат, че управляващи, които са заетиосновно със собствената си охрана, а не с охраната на обществения интерес, не могат да не предизвикват ответна протестна реакция."

Това усещане за собствената неадекватност ще обхваща все повече социалисти, не само партийните бели врани като Ивайло Калфин или Георги Кадиев, които вече няколко пъти искаха насрочване на дата за предсрочни избори. В не толкова дисидентски настроените членове на БСП обаче вече също има безпокойство. Прословутите опорни точки, с които пресцентърът на МВР съветва депутатите да обясняват, че протестиращи "не са наред с главата", са изтекли по медиите от някои от привилегированите социалисти (в крайна сметка не всички в социалистическата партия са оперирани от чувство за морал), които получават тези мейли. Това може да е дребен признак за разгарящия се фитилна предстоящата имплозия, но огънчето е вечевидно. Сега остава да се види кога в ръководството на БСП ще съзрее идеята, че е по-лесно да се предизвикат предсрочни избори под натиска на студентите и това да изглежда по-достойно.