В битката за "Цариградско шосе" победи #danswithme

С целия си партиен и държавен апарат, с всичките си автобуси и влакове от провинцията, с всичките цигани и турци, които преобладаваха над другите участници, митингът днес стигна само до Полиграфическия комбинат. Очакванията бяха за 100 000 души. Да, но не. Малко по-късно, докато Пламен Орешарски говореше пред своите симпатизанти голяма част от тях се изнесоха като мишки от пробит кораб и тръгнаха към магазини, молове и кафенета. След него на трибуната се качи лидера на ДПС Лютви Местан и намали бройката на 60 - 70 000 души. Макар да преувеличи чувствително броя на контрите, бившият кандидат за депутат от СДС улучи вярно съотношението, но просто защото митингът се бе стопил поне с една трета.

 

Шествието продължи към Орлов мост, готово да тръгне в посока към Министерски съвет. Когато хората се доближиха един до друг, множеството се събра между началото на Орлов мост и първия подлез на бул. “Цариградско шосе”. По време на най-големите протести през лятото, множеството беше от Парламента до хотел “Плиска” с приблизително същата гъстота, както днес, в който все още ненапуснатото от ромите шествие на БСП и ДПС стигаше до Полиграфическия комбинат. Ако вярваме на Лютви Местан, значи тогава контрите са били над 300 000 души. Не намерихме данни каква бройка е обявило МВР тогава, но в съседните дни, когато шествието беше плътно от Министерски съвет до Орлов мост, МВР броеше между 3 и 7000 протестиращи.

Днешното шествие, в края на краищата, не успя нито веднъж запълни това пространство, което се пълнеше седмици наред през юни. Досега единственият митинг с такава дължина остава този през март, макар и доста по-рехав и той бе най-големият протест в София от “Февруарските протести”.

За разлика от знаменития контрапротест под надслов “Ко? Нье”, в който БСП докара с 82 автобуса роми от провинцията, за да осигурят жив щит, през който да се измъкнат обсадените депутати, този път имаше и автентични, политически ангажирани и съзнаващи къде са и какво правят симпатизанти на левицата. Трудно е да се каже какво е било съотношението им, но спокойно можем да кажем, че са били почти 50% от участниците в митинга. Няма как и да кажем колко от тях са кандидатствали за работа в администрацията на “Позитано” 20.

Какво да кажем за ДПС? Това, което непрекъснато се набиваше на очи и най-вече на уши, бе мнозинство от турска и циганска реч, мургави участници, помашки забрадки и най-вече онези характерни и добри физиономии на българските турци от Родопите, които незнайно как издържаха освиркването на събралите се пред Университета противници на Орешарски.

 

Поредната заплаха, че Алма Матер ще бъде щурмувана от шпиц-командите на БСП, както миналия месец, изкара стотици поддържници на студентите, които застанаха около Ректората, за да го пазят. Макар и далеч по-малобройни, те тотално надвикаха шествието, което минаваше покрай тях. Напрежение там избухна само за минута, когато младеж от контрите размаха вестник “Работническо дело”. Депутатът от БСП Антон Кутев си прибра младежа с вестника.

Полицията този път беше многократно по-малко отколкото на 12 ноември, когато кордон на жандармерията затвори целия център на София. Не повече от 50 полицаи се справиха перфектно с “горещата точка” пред Университета. Те отново проверяваха лични карти на изхода на метрото, но този път го правеха избирателно и само към младежи, които изглеждаха като футболни фенове. Според пресцентъра на МВР митингът е охраняван от 1700 полицаи. Интересно е да се запитаме пък от колко полицаи е охраняван парламента, щом тия 1700 изобщо не се забелязваха.

Бурса-Истанбул-Бенковски днес определено бе най-горещата дестинация в пътно-транспортния бизнес. Нито е лошо, нито е изненадващо. В края на краищата централният булевард на София, за който водим битки да го напълним води към Цариград. Ако се вярва на Местан, рейсовете трябва да са 1360. Толкова се пада, ако от 70 000 се извадят 2000 дошли с влак и се разделят на 50, колкото е максималният брой места. Но пък нито рейсовете са 1360, нито са пълни, но са паркирани на няколко места в София и цигани и турци се лутат из жълтите павета, за да ги намерят. Откъм Художествената галерия пък се чува “Тих бял Дунав” с ориенталски мотиви на гайда, акордеон и тъпан. Идилия.

Под звуците на патриотичната чалга циганите ръфат сандвичите, които им е дала Партията-майка. Полагат им се по 3 на човек. Раздали са им и вода. До оркестъра се снимат младите червени от Младежкото БСП в Стара Загора. По нашите критерии 60-годишните плешиви чичковци не приличат съвсем на младежи, но за Столетницата явно са такива.