Любо Пенев: Бяхме свикнали да не се предаваме

Спорт

17-11-2013, 19:51

Автор:

Мирослава Александрова

Всичко от Автора

Интересната история на Пенев и Костадинов разкрита

Любослав Пенев даде интервю по повод юбилея от победата над Франция на 17 ноември 1993 година, пише Sportline.bg. Ето какво си спомня за победата на България с 2:1 в Париж Пенев. "Бяхме отбор, който беше свикнал никога да не се предава. В началото на атаката топката бе далеч от нас, но въпреки това ние бяхме готови за всякакво развитие… Заедно с Костадинов имахме шанса да бъдем хората, които да завършат нападанеието. Ние се познаваме от деца (били са съседи и са играли заедно в ЦСКА), затова можехме да се намерим на терена и със затворени очи", спомня си Любо в интервю за списание ""L'Equipe Magazine".

За прословутите проблеми с визите на Пенев и Костадинов обаче сегашният селекционер на България казва: "Това е моята тайна. Историята се знае, но не искам да говоря за нея".

Георги Георгиев, бивш играч на втородивизионния Мюлуз, обяснява: "Един ден телефонът позвъня. Беше Боби Михайлов. Той ми обясни, че френските посолства в Испания и Португалия не искат да издадат визи на Пенев и Костадинов. Трябваше да намерим някакво решение. По онова време отборът беше на лагер близо до Франкфурт. Два дни преди мача се срещнахме. Ставаше въпрос за един тесен път близо до Мюлуз, който не бе толкова охраняван. Там можеше по-лесно да прекараме играчите през границата. Беше някаде привечер. Малко по-късно пристигнаха Емил, Любо и Христо Йосифов от федерацията. Любо носеше три куфара дрехи със себе си! Страхът бе голям, но минахме благополучно границата. Йосифов ни каза да отидем директно у дома и да не излизаме. Ние обаче не го послушахме. Отидохме на вечеря в Мюлуз. Пенев поръча американско вино… след това се върнахме вкъщи. Пихме уиски до 2 часа след полунощ и чак тогава си легнахме". На следващия ден, в навечерието на мача, още едно изпитание чака двамата нелегални. Трябва да отидат в Париж при останалите от отбора.

"Съпругата ми беше приготвила палачинки за закуска. После ги изпратих до летището. В момента,в  който минавахме митницата, французинът позна Пенев и Костадинов. Видя, че имат само разрешително за работа, но нямат виза. След това митничарят каза: "Ако не ви пусна, мога да стана герой за Франция…". Накрая обаче им позволи да минат", разказва Георгиев. А продължението е известно на всички.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен