Властта изучи опита на държавите, които гледат накриво българската имиграция

Оревахме Европа, че чужди държави гледат накриво българите, тръгнали да търсят щастие при тях, но сега усвояваме опита им как се пъдят икономически навлеци. Изненадващо е, че обезбългаряващата се България става привлекателна. Също така е изненадващо колко бързо нашите власти възприемат терминология, която не им харесваше. 

Премиерът Пламен Орешарски говори вече като франкофон, защото повтаря фрази, които от години използват френските му колеги. Те са производни на знаменитата реплика от края на 80-те години на ХХ в. на бившия френски премиер социалдемократ Мишел Рокар, който заяви по отношение на нежеланата имиграция: "Франция не може да приеме всичката мизерия на света". Тогава тъкмо започваше да се надига емигрантската вълна от Източна Европа и в частност от България, но тя още не правеше лошо впечатление на французите, които аплодираха краха на комунизма. Проблемите им произтичаха главно от Северна Африка, по-точно от Магреба. Постепенно обаче настроенията се смениха и днес като емблема на нежеланата имиграция се сочат българите и румънците, което ще рече главно ромите от България и Румъния. 

"Нелегалните имигранти трябва да бъдат екстрадирани", заяви Орешарски на 6 ноември в парламента. Той обясни, че през следващите месеци ще бъде ускорена процедурата и ще бъдат изведени от страната "тези мигранти, които не получат статут на бежанец". По закон е така и никой няма да упрекне България, че го прилага. Икономическите имигранти не могат да претендират за закрила от чужда държава само защото не им харесва да живеят в своята. Първите български имигранти след комунизма се изненадаха неприятно, когато европейски и други западни държави започнаха да отхвърлят молбите им за законно пребиваване с обяснението, че България вече не е тоталитарна държава и нямат основание да искат политическо убежище в чужбина. Дълго след това роми продължаваха да настояват пред чужди власти, че имат нужда от закрила срещу дискриминация в родината си, от която били принудени да бягат. И те удряха редовно на камък. Така се наложи повече от милион българи да тръгнат по пътя на нелегалната имиграция уж като туристи, да приемат унижението на черноработници без възможност да се оплакват пред чуждите власти от прекомерна експлоатация и да чакат легализиране на престоя си там при открехване на вратички в законите или след отпадането на ограниченията за работа, както ще стане едва на 1 януари 2014 г., когато българите ще бъдат признати за равноправни европейци на трудовия пазар.

Въпрос на преценка на всяка държава е колко строга да бъде към чужденците в зависимост от своите ресурси и от ползите, които могат да й донесат имигрантите. При разумна регулация 
плюсовете могат да бъдат повече от минусите. Задачата е да се намери правилният баланс. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев предложи на 5 ноември в Министерския съвет седем мерки, включени в антикризисен план за справяне с бежанската вълна. "Ще делим идващите хора на три групи. Първите са такива, за които агенцията по бежанците трябва да се произнесе бързо, и те видимо нямат основание на търсят статут на бежанци у нас. Втората група ще са хора, за които видимо по критерии става въпрос за хуманитарен проблем - майки с деца. За тях ще има ускорена процедура. Третата група, за които няма достатъчно данни, ще бъдат настанявани в места от закрит тип. Докато не се произнесе Държавната агенция за бежанците, ще бъде ограничено движението им", каза той.

Да делиш хората на майки с деца, майки без деца и разни други, е повече от нелепо. Навремето така постъпваха червените кхмери на Пол Пот, които разделяха мъже и жени, като ги пращаха на произволни места да садят ориз. Там пък ги строяваха в две успоредни редици и на случаен принцип ги провъзгласяваха за семейни в зависимост кой срещу кого се е паднал. Когато от Сирия бягат цели семейства да спасят живота си, държавата е длъжна да ги приеме, без да ги разделя, щом са стигнали по някакъв начин до нея. По принцип всички лица (българи и чужденци) са равни пред законите и международните конвенции, действащи на българска територия, включително и пред Европейската конвенция за правата на човека, която закриля правото на личен и семеен живот. Щом молбата им за убежище е основателна, трябва да получат статут на бежанци. Друг е въпросът колко бежанци може да приеме България. Властите са в правото си да преценят дали могат да дават такъв статут и на граждани от други държави, където също има вътрешни конфликти, но не от същата интензивност като в Сирия. Ако животът им е заплашен, не би трябвало да ги връща, защото би означавало да ги обрече на смърт, въпреки че самата тя е отменила смъртните присъди. Вижда се, че държавата се оказва в ситуация, която изисква 
гъвкав подход на служби със съмнителна пъргавина 

Тя личи от публикувания неотдавна на сайта на МВР "Доклад относно миграционната обстановка и предприетите мерки от Националния оперативен щаб за овладяване на кризата с незаконните имигранти към 16.10.2013 г." Там се посочват три водещи причини на възникналите проблеми: 1) Започналата през 2011 г. гражданска война в Сирия; 2) Пренасочването на гранични сили на Турция от българо-турската към турско-сирийската граница, с което Турция намали граничния си контрол и затрудни нашата страна в дейността по ограничаване на нелегалната миграция; 3) Отсъствието на единна европейска политика за приемане и управление на бежанските потоци и тяхното солидарно приемане в Европейския съюз. С други думи - Сирия, Турция и Европа ни развалят спокойствието. Ако си вършеха работата както трябва, никой нямаше да упреква нашето МВР, че не е подготвено за имигрантски натиск. А и защо да се готви? Когато българите продължават да напускат родината си, за да търсят по-достоен живот, кой би допуснал, че на други хора би им харесало да дойдат в България?

Сега обаче проблемът е на наша територия и трябва да се решава. По какъв начин? - естествено на първо място като се убедят виновниците да поемат своята отговорност. За целта предстои "предлагане и отстояване на всички политически и експертни нива въвеждането на единна общоевропейска система за мониторинг и съвместно овладяване на кризи с незаконни имигранти в ЕС. Въвеждането на единна европейска система трябва да позволи: създаване и използване на общи фондове, разпределени според натоварването на всяка страна членка; прилагане на общи принципи, процедури, правила и стандарти при даването на убежище в ЕС; възможности за релокация на бежанци, обвързани с реалните териториални, икономически и социални възможности на отделните държави членки". Казано по-просто, вътрешният министър, който е ръководител на щаба за имигрантите, се надява да убеди държавите от вътрешността на ЕС да споделят имигрантското бреме с България, като според своите възможности й отпуснат пари и поканят у дома си част от гостите по неволя - сиреч големите и богати държави да разтоварят от грижи малката и бедна България. Защо ли Цветлин Йовчев ходи на редовните съвети на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, щом не е чул напразните вопли на Италия, Гърция и Малта, които от години настояват за същото? 

Второто решение според него е "предприемане на необходимите действия на политическо и експертно ниво за ускоряване процеса на подписване на договор за реадмисия между ЕС и Турция". И това е от вечнозелените теми на съветите на ЕС.

Трето, "активен диалог на нашата страна със страните - членки на ЕС, и с трети страни за релокация на бежанци", което означава, че щом не става в ЕС, да ги пратим още по-далеч. Къде? - в Антарктида ли? Министърът се надява също така да ги връща в родните им страни, но ако Европа им плати самолетните билети. Даже е предложил "релоциране на финансови средства по европейския фонд "Връщане" в размер на около 120 хил. евро, които да бъдат прехвърлени към дейност, чиято основна цел е връщането на граждани на трети страни за сметка на други дейности, като "обучение", например". Я дадат, я не дадат тези пари, но ако ги дадат - я стигнат, я не стигнат за експедиране на 300 души. Толкова прииждат понякога само за ден. А до края на годината се очаква броят на имигрантите да достигне 11 000 души. 

В програмата за действие на кризисния щаб има и смислени неща, но някои са много закъснели, а други тепърва ще се проясняват. Властите едва сега видяха, че България е разграден двор, и започнаха да възстановяват телената мрежа по границата. Това трябваше да правят още преди две години, когато Гърция се зае да гради "стена" по късия си сухопътен участък от границата с Турция. Гърците направиха 12 км преграда и поставиха под натиск 260 км българска граница с Турция. Още тогава специалисти от Фронтекс предупреждаваха България, че Гърция може да отклони човешкия поток към нейната граница. Точно това се случи и докладът на кризисния щаб го признава. 

Като истински мисловен проблясък обаче може да се възприеме следният текст, промъкнал се между другото във въпросната програма: "Същевременно, наличието на бежанци, търсещи закрила на територията на нашата страна, следва да се разглежда и като възможност за тяхното успешно интегриране в обществото и икономиката, като се използва човешкия потенциал (знания, умения и опит)". Вместо властите да се вайкат, че разните запустели училища и казарми, в които настаняват бежанците, са в безобразно състояние, да бяха събрали по-младите и сръчни между тях и да им възложат подобряване на собствените им битови условия срещу заплащане. Така щяха да ги ангажират с нещо полезно, а не да ги превръщат принудително в излежаващи се затворници. 

Неслучайно народът казва: "Малко да имаш (мозък), ама навреме да ти дойде".