Търновец чака патент за отоплителен уред

Със зимата се задават и високите сметки за отопление. Те далеч не са проблем само за българина - англичанинът Дилън Уинтар е изобретил лесен и евтин начин за загряване на помещение чрез... свещи! Уинтър е пуснал в Youtube видео с инструкции как да си направите система за отопление (http://www. youtube.com/watch?v= brHqBcZqNzE).
Необходими са само кръгли чаени свещички, 2 глинени саксии (в никакъв случай пластмасови!) с различен размер и метална тавичка. В тавичката слагате четири свещички. След като запалим свещите, следва да поставим по-малката саксия наобратно точно в центъра на малката тавичка и да запушим отвора . Последната стъпка е да сложим голямата саксия върху малката, без да закриваме дупката. Импровизираната печка е готова!
Топлината от свещите нагорещява вътрешната част на малката саксия и чрез въздушна конвекция през отвора на голямата саксия излиза струя горещ въздух. Авторът твърди, че с това се отоплява средно голяма стая буквално за стотинки! Всяка от свещичките гори в продължение на 4 часа, а пакет със 100 свещи, закупен например от "Икеа", струва 5 лв. Така ще ни коства едва 40 стотинки да се топлим за осем часа или през по-голямата част от деня.
Дилън Уинтър, който е инженер, журналист и яхтсмен, използва своята "печка" за офиса и каютата на яхтата си. Според него излъчваната топлина заедно с тази от компютъра и монитора в стаята е достатъчна за постигане на оптимална температура.
Всъщност нищо ново под слънцето. През XVI век прочутият арабски учен Шайх Бахай построява в Исфахан обществена баня, водата за която се нагрява от една-единствена свещ. Тя е поставена в специално конструирана от него малка камера. Бахай предупредил тази камера да не се разглобява, защото повече няма да проработи. През XIX век обаче английски учени не се стърпяват и решават да научат тайната. Те разглобяват камерата и оттогава никой в света не може да я накара да заработи отново.

Търновец чака патент
Известният енергиен специалист Петко Ганчев от Велико Търново има изобретение за евтино отопление и охлаждане. Устройството му е преминало през всички тестове. Чакат се документи за патента, а също и сертификат от Министерството на енергетиката.За разработката си е получил 1500 лв. субсидия от БАН.
Уредът действа с водородни клетки и е на принципа на преобразуване на водата в браунов газ. Позволява да се постигне разход от около 3 лв. за отопление на малък апартамент дневно. Икономии се реализират и при охлаждане на помещенията през лятото.
"Устройството работи с електролиза и разделя течността на водород и кислород, като първата съставка изгаря, произвеждайки топлина. При подходящи условия може да се развие температура от 6500 градуса", обяснява Ганчев.
Част от тестовете били в АЕЦ "Козлодуй", където има уред, който мери до 2200 градуса. Разработката на търновеца може да се използва дори за рязане на най-твърдите сплави, както и за пълно изгаряне на отпадъци. В момента находчивият мъж успял да постигне завиден резултат, при който от 1 киловат изразходена мощност се добиват 3,5 киловата. Така при отопление на жилище сметките могат да паднат повече от 3 пъти.
Според Петко Ганчев, ако държавата се съгласи да произвежда уреда и го направи по цени на едро, ще печели от материалите поне 30%. Цената пада под 2 лв. за ват и условно казано 1000 вата ще струват 2000 лв. Той е изчислил, че тази цена се избива максимум за 7-8 до 12 месеца работа. В сумата влиза стойността на съоръжението и изразходваният ток. "Защо ни е да даваме милиарди за нова атомна централа, като можем да пестим по този еконачин", съветва той.
Ганчев твърди, че всеки познавач на тази материя може сам да окомплектова клетките в домашни условия и да постига температури от порядъка на 150-160 градуса. Важното за работата обаче е електролитът, чийто състав местният енергиен спец пази в тайна, докато не получи патент. Петко Ганчев е признателен на акад. Стефан Воденичаров от Института по металознание, с чието съдействие се реализира проектът.

Котацу му е цаката в Япония
"Странно е, че топлите цялата си къща" - би възкликнал един японец, ако ви дойде на гости. "Какъв друг начин има?" - бихте се зачудили. "Една електрическа маса и юрган са достатъчни за всички."
В някои японски села къщите са бетонни и без изолация. Дъхът ти образува облачета, кондензира по прозорците и се превръща в ледена пелена, защото те просто не се отопляват. Вълнената шапка е задължителен аксесоар през цялото денонощие. Единственото топло място в цялата къща е котацу. Това е ниска маса, нагрявана с електричество. Плотът се вдига, за да се постели юрган върху четирите крака, след което отново се връща отгоре. Всички сядат около отоплителното приспособление, завити до кръста с юргана. За нас това може да се сравни със стоенето до огъня на камината. Котацу е първото място, където отиваш сутрин, и последното, което напускаш вечер.
Понеже навсякъде другаде е убийствено студено, котацу се превръща в център на разнообразни дейности - хранене, игри на карти, слушане на музика.
Горещата вода е благословия за мръзнещите семейства и затова се употребява по най-рационалния начин. Купа с врящата течност върху преносима печка се поставя по средата на масата, където всеки топи зеленчуци, месо и паста, след което ги хапва с ориз.
Така хем стаята се топли, хем всички са доволни и сити. В края на деня всички споделят гореща баня. Малка, но дълбока вана се пълни с леденостудена вода и се загрява с газов бойлер. Първо цялото семейство се изрежда да се полее с гореща вода във ваната. След това всеки си пълни гумена бутилка с гореща вода, която слага на краката си през нощта. Мислите, че останалата гореща вода се изхвърля? Съвсем не - тя се изпомва в пералнята, която се пуска веднага. Дрехите се простират в коридора, където съхнат по няколко дни.
Ситуацията е поносима поради факта, че всички се топлят така. Това не е жертва, която правиш заради другите и няма на кого да завиждаш. Всички имат котацу вкъщи, лягат си с гореща бутилка и се будят от мразовития въздух. В същото време никой не знае що е то отопление на цялата къща - просто това не се побира в прагматичния ум на японците. За тях това има по-дълбоко скрито значение. Нарича се gaman, което в превод означава издръжливост, поносимост. Gaman е добродетел, която придава смисъл на издържането на трудни неща като студа. Понякога gaman е болка. Да търпиш нещо гадно, когато можеш да си създадеш удобства, изглежда пълна лудост в очите на европейците. Но като културна ценност да дадеш всичко от себе си, за да издържиш нещо неприятно, действа ободряващо на азиатците. Оказва се, че връзките между комфорта, консуматорството и щастието са много по-тънки, отколкото човек си мисли. В Япония в най-големия студ можеш да си по-щастлив отвсякога.
Хубавото на този вид отопление е, че се използват много по-малко ресурси, не се притесняваш да не забравиш млякото извън хладилника, прекарваш повече време със семейството си и изпитваш странно удовлетворение от факта, че търпеливо понасяш трудностите. Все пак екологичният начин на живот не ни е толкова чужд. Имало е време, когато усърдната работа се е ценяла просто защото е била трудна. Дали сме били по-издръжливи преди?
За младите е пълна загадка гордостта в гласа на бабите и дядовците ни, които разказват как вървели с километри в снега рано сутрин, за да отидат на училище. Как понякога се е налагало някой да върви пред тях и да рине пътеката, за да може те с едно вързопче в ръка да стигнат до класната стая с пернишката печка.
В крайна сметка дали новите технологии не ни правят по-нещастни и разглезени, отколкото да ни помагат да водим по-смислен живот? Сега имаме време за всичко друго, но не и за себе си, а семействата ни трябват да си запишат час в и без това претоварения ни график. Може би имаме нужда от едно котацу, за да оценим истински чашата топъл чай в края на деня.

И с гирлянди ставало
Дарел Пайпър от Дъмфрис, Великобритания, отоплява жилището си със стотици коледни лампички и гирлянди. Всяка година на 1 септември г-н Пайпър изважда разноцветната украса и преобразява дома си в едно вълшебно място. Според него макар и хиляди, тези светлини харчат много по-малко електричество от един конвекторен радиатор. "Ефектът им е същият като включването на 3- киловатов радиатор, а всъщност те харчат в пъти по-малко", хвали се той.
Нашият герой заявява, че от малък обича коледните светлини, но баща му позволявал само по един светещ гирлянд на елхата. Тогава си обещава, че, когато порасне, ще украсява къщата си с колкото може повече светлини.
Така, след като открива, че страда от венозна тромбоза и е неработоспособен, неговата детска мечта му помага да преживее всяка зима.