На 20 ноември отбелязваме Световния ден на детето. На тази дата през 1959 г. на Общото събрание на ООН е приета Декларация за правата на детето, в която основният принцип е: „Човечеството е задължено да даде на детето най-доброто от себе си!”

На 20 ноември през 1989 г. е приета Конвенцията за правата на детето. На този ден световните лидери създадоха глобалния договор за признаване и закрила на правата на детето. В конвенцията е въплътен духът на международната солидарност за зачитане и за спазване на детските права. Нейните 54 члена са израз на категоричната воля на държавите детските права да не бъдат погазвани и на постоянния стремеж да се осигуряват все по-добри условия за развитието на детето. Всички разпоредби на международния акт утвърждават общото разбиране за необходимостта от закрила на детството, като определящ период за развитието на всяко човешко същество.
Конвенцията не е просто списък с добри пожелания, а е акт с обвързваща сила и това означава, че както държавата, така и обществото, трябва да осигуряваме възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата и да разширяваме възможностите им за активно включване и участие в обществото. Всички трябва да се изправим пред нейните предизвикателства.
Нека се научим да не разплакваме децата, да не им причиняваме болка и да ги обграждаме с обич и топлина.

Нека да няма „ничии” или „забравени” деца. От нас – възрастните, зависи децата да се усмихват и да имат своето детство, такова, каквото заслужават. Никога да не забравяме, че децата са нашето по-добро утре, те са утрешнитевъзрастни, които ще управляват световните дела. Децата носят в себе си промяната, която всички очакваме.
Всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано!
Всяко дете има право на развитие и закрила!
Всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната!
Всички деца имат еднакви права!
Добре е, поне на 20 ноември, всеки един от нас да чуе гласа на детето, което иска да бъде разбрано, да бъде уважавано, да не бъде насилвано, изоставено; детето, което иска родителите да имат повече време, за да говорят с него; детето, което иска в училище да не бъде само ученика;детето, на което дължим безопасна обществена среда, внимание и уважение. Да чуе гласа на децата, които не ходят на училище, защото са различни, на децата с увреждания и на техните семейства, на децата на улицата, децата – жертви на трафик и насилие. Това са гласовете на нашите деца!

Всички органи в Република България са длъжни да изпълняват ангажиментите, поети от държавата ни с ратификацията на Конвенцията за правата на детето, както и да осигуряват за всички деца:
- грижата и защитата, предвидени в конвенцията;
- възможно най-високите здравни стандарти и достъп до здравни услуги;
- правото на свободно и достъпно образование за всички деца;
- подходяща помощ за родителите и настойниците, при изпълнение на отговорностите им по отглеждането на децата, в това число, при необходимост, и мерки за социално подпомагане.

Нека не допуснем бедността да доведе до социално изключване на децата, особено на най-уязвимите групи, като децата, живеещи в бедност; децата със затруднено развитие; децата, лишени от родителска грижа и принадлежащи към малцинствени групи.

Източник:www.purvite7.bg/