Защо популистката идея на БСП и ДПС да се въведе необлагаем минимум за доходи до 340 лв. е вредна

В бързането да се харесат на хората, които крепяха митинга им два дена по-рано и на синдикатите, които протестират ден по-късно, управляващите предложиха една меко казано спорна мярка – от 2015 г. доходи до 340 лв. да не се облагат с данък общ доход. Идеята е популистка, половинчата и в този си вид противоречи на здравата логика. И явно е само прелюдия към премахването на т .нар. плосък данък. Което е и реалният проблем.

Посяга се на нещо, което работи

Единната ставка от 10%, с която се облагат доходите на всички физически лица, беше въведена през 2008 г. (забележете – когато на власт отново бяха ДПС и БСП) и безспорно е едно от най-добрите решения на иначе спорното управление на Тройната коалиция. Положителните ефекти са видими. На първо място голяма част от доходите излязоха на светло. От въвеждането на единна ставка до 2013 г., приходите в бюджета от данък върху доходите на физическите лица растат всяка година, въпреки кризата. А и идеята на плоския данък е той да е нисък и да е еднакъв за всички лица и всички видове доход. Колкото повече изключения има от правилото, толкова повече стимули се създават то да се заобикаля.

Второ, през последните години България поддържаше имиджа си на стабилна държава с ниски данъци. Сега решението на управляващите изглежда като взето в 12 без 5, без анализ, при вече гласувани промени в данъчните закони за следващата година и без съвсем ясна идея какви ще са последиците от мярката. Въпросът е, че когато в една система се правят радикални промени в кратки интервали, това генерира недоверие и чувство за нестабилност сред инвеститорите. А и въвеждането на необлагаем минимум в тази ситуация – на голям бюджетен дефицит, нужда от финансирането му (и рефинансиране на стар дълг), спадащи приходи и постоянни обещания за нови (небюджетирани) разходи без сериозни реформи на хоризонта изглежда леко рисковано. Председателят на социалната комисия към парламента Корнелия Нинова си го каза в прав текст - това е първата стъпка към въвеждане на прогресивно подоходно облагане. То може и да изглежда по-справедливо, но реално няма да стимулира трудолюбивите и предприемчиви хора. Каквото и да си говорим, въвеждането на непропорционално подоходно облагане няма да засегне богатите, а т. нар. средна класа, която е и един от основните двигатели на икономиката.

Несправедливо е

Идеята на управляващите е да връщат платения данък на хора с доходи до 340 лв. Така тези, които получават 341 лв. нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума. За да може хората с ниски доходи, които не ползват данъчното облекчение в края на месеца нетно да имат в портфейла си колкото тези, на които държавата ще им връща данъка, заплатата им трябва да е поне 378 лв. Сметката е опростена, тъй като не взима предвид минималните осигурителни прагове, но е достатъчно илюстративна.

По този начин държавата ще стимулира хората или да работят по-малко, или да декларират по-ниски доходи от реалните, за да могат да получат данъчно облекчение. Затова, ако изобщо се въвежда необлагаем минимум, той трябва да е за всички - както за тези, които получават минимална заплата, така и за тези с по-висок доход. Друг е въпросът, че това означава държавата да се лиши от приходи за милиард. А и по принцип необлагаемият минимум си противоречи с философията на правопропорционалното облагане.

Ефектът е пълен с дефекти

Замисълът е възстановяването на данъка да става през 2015 г. след подаване на данъчна декларация. И тук въпросителните са много – колко от хората, работещи на минимума ще се ориентират в бюрократичните изисквания на данъчните, как самата приходна администрация ще успее да провери около 200 хил. декларации на куп, за да може държавата да възстанови данъка на хората, какъв контрол ще се осъществява, за да не се окаже, че все повече хора са минали на 340 лв. заплата.

Управляващите твърдят, че бюджет 2014 няма да бъде засегнат от данъчното облекчение (което като ефект те пресмятат на около 150 млн. лв.). Първо, това не е съвсем вярно, защото по европейската методология тези пари ще се броят като дефицит за годината, за която са обещани. Сумата не е голяма, но ако към нея се добавят и плащания по спрени европрограми, обещанията за повече земеделски субсидии, неясните задължения на държавните дружества и т.н. ....може да се окаже че дефицитът ще набъбне значително над планираните 1.8% от БВП.

Като кешово плащане обаче ефектът се пренася за 2015 г., когато при сегашната политическа нестабилност не е ясно кой ще управлява държавата. В момента в опит да тушира напрежението (или поне социалната му част) правителството щедро прави отстъпки, на всеки който пожелае и изглежда достатъчно решен да протестира. С натрупването на тези отстъпки обаче се цената им започва да става внушителна и се генерират още желания за отстъпки. А веднъж предприети подобни мерки трудно могат при нужда да се върнат назад от следващи управляващи без значително недоволство и без отново да се ползват популистки лозунги в духа на: "Ние ви дадохме, а те го вземат..."