Парите убиват идентичността на онзи Ботев, който се харесваше на цяла България

Ботев страда далеч от първото място. И най-вероятно ще остане там още дълго време. Което всъщност не е никаква драма. Антропологията на този клуб е съвсем друга. Онези, които са отдавна от Ботев знаят, че първото място никога не е било фикс идея на Канарите дори в най-великите им години. За тях важен бе футболът.

В сезоните на най-голяма доминация на ЦФКА Средец, под тепетата имаше едни хора в жълто-черно, които биеха Стоичков и компания до посиняване. Чак „колегата Галов” обяви в национален ефир, че ако пловдивчани играят само с ЦСКА, ще са шампион. Този отбор на Ботев бе един от най-харесваните в цялата история на футбола ни. Преди това онзи знаменит състав от средата на 80-те – също. По-преди това Ботев на Чико, още по-преди това на Виден Апостолов и Тумби…

Дори на Гунди му се наложи да мине през Ботев, за да се научи да се радва на футбола

Ето това отличаваше Ботев от всички останали отбори у нас. Поне от ведомствените такива. Може би Канарите и Локо София бяха онези футболни дисиденти, които пренебрегваха партийната повеля да се борят за титлата и се надиграваха само и единствено за усмивките на онези от трибуните. И ги печелеха! Усмивките.

Онзи Ботев обаче нямаше нищо общо с този.

Може би защото това не е Ботев. Да, носи името, но духа, гените, наследствеността са безвъзвратно загубени. Може би някъде там, когато феновете джиросаха акциите и любовта си на Цветан Василев.

А той или по-скоро неговите хора се опитаха да подменят прекалено експресно идентичността на пловдивския клуб. Което роди и драмата му.

Преди години ако Ботев беше отстранил Черно море за купата по този драматичен начин, щеше да е невиждан празник в Пловдив. Днес празник няма. Мъри и Кривия не могат да се разберат каква е неустойката, а футболистите един през друг обясняват как в съблекалнята всичко е наред. Което само подсказва, че там нищо не е наред. Няма и как да е. Звучи парадоксално, но единствен по ботевски се държи само Цветан Василев - човек, който допреди две-три години странеше от футбола. Той дава пари и не иска резултати.

Вярно, ще се разсърди, ако ги няма, но засега не прави панаири. А само строи и когато е на стадиона, се опитва да се радва. Останалите под него незнайно защо се опитват да превърнат Ботев в Левски или ЦСКА. И най-вече Станимир Стоилов. При него този отбор загуби настроението, загуби радостта от играта.

Днес Ботев не играе футбол, а нещо за точки.

Което никога не се е случвало в историята на клуба. А това вече дразни феновете. Те си искат онзи Ботев, заради който са станали жълто-черни. И не случайно на мача с Черно море бяха готови да нахлуят. При това забележете - щяха да го направят не защото отборът отпада за купата. Това щеше да е формалният повод.

Истинският е, че Педро и педровците имат 360 или 450 минути на месец, в които да си изкарат заплатите просто като играят футбол. Като покажат, че уважават онова, което ги храни. Но не, педровците са тотално загубили уважение към Ботев. Те гледат на клуба, на отбора като на… Лудогорец. Богат клуб, който е длъжен да си харчи парите за тях. И това вбесява бултрасите.

Големият проблем на Ботев е… Тодор Неделев.

Това момче е ценно за отбора колкото с качествата си, толкова и с това, че знае какво е Ботев. Когато той е на терена, играе по ботевски. И педровците няма къде да ходят, почват да го правят и те. Сега когато Тошко го няма, съотборниците му се превърнаха в обикновени добре платени буфосинхронисти.

На тях дори радостта след гол вече не им е истинска!

Отегчението от футбола, което се чете в очите на Сърмов, на Домо, на Педро, на Ромарио, е истинската драма край Бирената. Защото един ден такова ще се прочете и по лицето на Цветан Василев. И тогава пак бултрасите трябва да спасяват клуба. Момчетата с жълто-черни шалове го знаят. И затова ги е яд на педровците, затова и в най-скоро време там нещо ще се случи.

Трябва обаче първо да се случи и в управата на клуба. Някой да разбере, че Ботев не може да е Левски. Че през 2013-а, когато парите са кът, да си строиш нова Брокерландия като през 1993-а, когато имаше пари като вестници, е престъпление. Тогава кредитните милионери Данов и Александров напълниха Ботев с футболисти, които срещу чували (в буквалния смисъл – б.р.) с пари се опитаха да станат Левски и ЦСКА.

Домъкнати бяха даже легендарните Наско Сираков и Борислав Михайлов.

Просто по онова време не беше още модно да се купуват чужденци. Затова и вместо Анисе, Педро, Кортзорг и прочие “перли”, брокерите хвърлиха милиони за Дончо Донев, Велко Йотов, Митко Попов и т.н. И пак не се получи. Защото там, край Бирената, никой не си дава сметка, че все пак за да си в Ботев, трябва първо сърце, а след това пари. Сърце не толкова да обичаш клуба, а по-скоро, за да го уважаваш.

Днес тези на терена, тези на пейката и тези в ложата с нищо не показват, че уважават Ботев. Истинския, а не техния.