В стремежа си да се задържи на власт, правителството е готово да рискува стабилността на държавните финанси

Преди избори и по време на протести популизмът сред политиците достига критични нива. Тонът беше зададен още при ГЕРБ и продължава да ескалира при кабинета "Орешарски" - на всяка заплаха за стачка да се отговаря с отстъпка. Разликата е, че в момента правителството работи в условията на безпрецедентно обществено недоверие, а искащите неговата оставка са по улиците вече пети месец. Така в отчаяните си опити да потушат всяко ново потенциално огнище на ново недоволство управляващите започват да взимат решения, които маскират проблема само краткосрочно, докато всъщност залагат още по-сериозното му връщане след време.

Във вторник, ден преди обявеният от КНСБ национален протест за по-високи заплати и сигурност, властта изненадващо реши да предложи данъчна преференция за доходи до 340 лв. Идеята очевидно е недообмислена и изглежда като стъпка в посока премахване на един от успехите на иначе спорното управление на тройната коалиция - плоският данък. Зад този ход може да бъде видян страхът протестите да не се разраснат допълнително. Ако към моралното недоволство бъде прибавено и социално, оцеляването на сегашната власт ще стане изключително трудно, като ще пострадат сериозно и резултатите на БСП на предсрочните избори. Уплашеното и объркано правителство обаче е много податливо на изнудване от всяка по-шумна група недоволни. Премахването на пропорционалния подоходен данък, разбира се, не е добра идея, но по-лошото е, че това може да е само началото на спирала от популизъм, която да затрудни допълнително излизането на икономиката от кризата.

Нещо като нищо

Идеята, лансирана от ДПС и БСП, е хора с доходи до 340 лв. месечно да си възстановяват платения 10% данък общ доход за 2014 г. като подадат декларация през 2015. Мярката засяга между 200 и 400 хил. души (по различни оценки на управляващите) и за бюджета означава около 150 млн. лв. по-малко постъпления. Не е ясно дали сметката на управляващите включва и сивата икономика, която ще генерира данъчното изключение. Хората, които получават дори един лев повече от 340, нетно ще взимат по-малко от работещите на минимума. За да може тези с ниски доходи, които не ползват данъчното облекчение, в края на месеца нетно да взимат колкото хората, на които държавата ще им връща данъка, заплатата им трябва да е поне 378 лв. Което си е и директен стимул за тази група или да работи по-малко, или да декларира по-ниски доходи от реалните, за да може да получи данъчно облекчение. Затова, ако изобщо се въвежда необлагаем минимум, той трябва да е за всички - както за тези, които получават минимална заплата, така и за тези с по-висок доход. Друг е въпросът, че това означава държавата да се лиши от приходи за около милиард лева. А и по принцип необлагаемият минимум противоречи с философията на правопропорционалното облагане. Идеята му е то да е ниско и да третира всички лица и всички видове доходи еднакво. Колкото повече изключения има от правилото, толкова повече стимули се създават то да се заобикаля. В същото време, ако данъчната администрация хвърли усилия да проверява всеки дребен случай за укриване на данъци, ще остане по-малко ресурс за работа по сериозните нарушения. И в двата случая ще пострада бюджетът. За справка – от 2008 г., когато беше въведена единна 10% ставка за доходите на физическите лица, приходите по това перо растат постоянно въпреки кризата.

Очевидно затова и идеята на управляващите е данъчната отстъпка да се връща след подаване на декларация и едва през 2015 г., когато те дори може да не са на власт. Въпреки, че кешово тежестта се пренася за след година, най-вероятно тя ще има и отражение и през 2014 г. - по европейската методология тези пари ще се броят като дефицит в бюджета за годината, за която са обещани.

Има и още един проблем – решението за необлагаем минимум се поднася в последния момент, без анализ и при гласувани промени в данъчните закони за следващата година.
"Това предложение не е обсъждано с работодателите и не знаем в детайли какво представлява. Но чисто професионално това е слаб ход, защото поражда повече проблеми, отколкото решава. Засегнати ще са тези, които са с възнаграждение малко над минималната работна заплата", казва Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. От Българската стопанска камара също реагираха критично: "БСК решително възразява срещу приемане на популистки и прибързани решения, под натиска на протестите и текущата политическа ситуация, без задълбочена оценка за въздействие върху конкурентоспособността на българската икономика."

От идеята на управляващите не останаха очаровани дори тези, за които беше предназначена – КНСБ заяви, че държи необлагаемият минимум да е 400 лв. и постави още осем искания. "Това правителство може да продължи живота си дотам, докъдето изпълнява очакванията на обществото и конкретните искания на огромните части от него. Ако не ги изпълнява, очевидно ще си отиде по-бързо, отколкото е очаквало дори", заяви пред "Дарик" председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Радетелите на прогресивното облагане също реагираха остро. "Облекчението на най-ниските доходи е решение само под натиска на улицата", заяви пред "Фокус" проф. Чавдар Николов, преподавател в Югозападния университет. "Не разчитайте много на дългосрочен ефект, защото правителството си е пътник според мен. Това са неща, които ги обясняват за 2015 г., знам ли дотогава какво може да се случи", допълва той.

Верижна реакция

Премиерът Пламен Орешарски представи мярката като вид отговор на исканията за решение на проблема на т. нар. работещи бедни и подчерта, че плоският данък ще бъде запазен. В същото време натискът откъм БСП очевидно е в друга посока. "Това е първата стъпка към въвеждане на прогресивно подоходно облагане и БСП не може да бъде упреквана, че не спазва предизборните си ангажименти", обяви депутатът от левицата Корнелия Нинова.

Дори и да се неглижира политическият елемент, действията на правителството не водят към по-различен сценарий от този за отмяна на плоския данък. Например в бюджета за догодина официално са записани 263 млн. лв. за национално съфинансиране към европейските плащания за земеделски производители и животновъди и други държавни помощи за тях, което е скок с почти 10% спрямо тази година. Но под заплахи от различни форми на недоволство земеделският министър вече им обеща около 100 млн. лв. отгоре. Бюджетът на здравната каса за 2014 г. който и без това е намален с около 200 млн. лв. спрямо тазгодишния, ще се надупчи отсега, за да се финансира с него появилият се за пръв от 10 години насам дефицит. Все още не е ясно и колко пари ще трябва да се дадат на държавните компании. В БДЖ например постоянно говорят за увеличаване и на субсидията, и на капиталовите трансфери. Не е ясно как ще завърши арбитражът за "Белене", както и колко пари от бюджета трябва да отидат за плащане на проекти, които няма да получат европейско финансиране (виж стр. 14). Не е ясно и докога ще бъде замразен ръстът на възрастта за пенсиониране, както и какво се случва с военните. А за тези мерки ще са нужни 43 млн. лв. догодина, които не са предвидени в бюджета на Държавното обществено осигуряване. В същото време дефицитът за следващата година отново е почти на позволения по закон максимум от 2%, а и държавата няма право на много резки движения, защото ще трябва да се финансира и от дълговите пазари.

Има и още – при толкова ниско доверие дори и да иска, това правителство няма как да проведе реформи във все по-влошаващите се обществени сфери, за нуждата от които вече ни натякват всички – от Международния валутен фонд, през Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската комисия. В същото време сфери като образование и здравеопазване продължават да са хронично недофинансирани, а пенсиите – обидно ниски. Всичко това изисква пари, а те (при ниско ниво на фискалния резерв и хроничен дефицит) могат да дойдат или от данъци, или ако държавата взима все повече дълг.

"Ако всичко това продължава, управляващите – които и да са те, скоро ще са принудени не само да махнат плоския данък, ами да увеличат и корпоративния. По-лошото е, че сега се поемат множество скрити и явни ангажименти, които в един момент може да поставят под въпрос стабилността на публичните финанси", казва финансист.

Управленското безхаберие и реформаторски мързел обаче ще се платят от всички. Дори и от тези, за които се прави сегашната преференция.