Коледният цикъл от празници започва с 20 декември - Игнажден

В старата българска народна традиция коледните празници съчетават характерни елементи на езичеството, гръко-римската празничност и християнството. Коледният цикъл от празници започва с 20 декември - Игнажден.

Народът счита Игнажден за начало на новата година. Главен обичай на празника е полазът - посещението в чужда къща. Смята се за много важно какъв човек ще влезе в къщата - добър или лош, трудолюбив или мързелив. От това зависи добро или лошо ще има в къщата през годината.

Гостът влиза с думите: Да ви е честита Младата година! Взема пръчки от дръвника на двора, застава пред огнището, прекръства се и бърка в жаравата, като казва: Колкото искрици, толкова дечица, пиленца, шиленца, яренца, кончета... И много жито, мед и масло! Отговарят му: Амин! Дай боже.

Тази пръчка после я оставят в курника, да пази кокошките от болести. Гостът - полазникът, сяда в шиник край огнището, за да не напускат кокошките полога си докато мътят. После уж сее жито като нарича: Да се роди дето рало ходи и дето не ходи! След гощавка го изпращат по живо, по здраво.

Рождество Христово е един от най-големите хрис-тиянски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. А езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първо-битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. За това земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се слънце.

С течение на времето празникът се променял и преосмислял. В началото на нашата ера бил популярен римският празник Календе, на който римляните пренасяли жертви на боговете си, уреждали игри, разменяли си дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи.

Новогодишен празник, подобен на римските календи, имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат магико -драматически ритуал, оста-тъци от който запълват днешната наша коледна и новогодишна традиция.

Църк-вата сляла старите календи с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник християнските идеи и морал.

Името Коледа предста-влява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.

Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември.

На 24 е Малката Коле-да(Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25 - Голяма Коледа, Божич, а на 26 е празникът на на най- близките на Младенеца.

За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня. Най - хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга - коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: Бог се роди, Коледо! Домакините ги даряват с кравайчета.

Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малката Коледа се нарича Бъдник или Първа кадена вечер. Най - важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.

Бъдникът, това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено в къщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домо-чадието: "Славите ли Млада бога?", жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!. Мъжът добавя: "Аз в къщи и Бог с мене!"

В дървото има провър-тяна дупка, в която се затапват, зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят:

Ой, ти дръвце, право дръвце,

де си расло толкоз тънко,

толкоз тънко, та високо?

- Я съм дръвце, златно дръвце,

златно дръвце плодовито.

Ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земи,

лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато.

Слез ще по мен Млада Бога,

ще дарува добра дарба!

Трапезата е тържест-вена, върху месалите са сложени обредните хлябове - брашното за тях е сято през три сита, замесено е с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и сградите. Ястията са все постни - търкан боб, сърми с жито или ориз, пълнени чушки, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. От орехите всеки счупва по един, за да провери какъв е късметът му.

Като стане време за вечеря, всички стават прави. Най- старият мъж в къщата прикадява с въглени три пъти.

Стопаните - мъжът и жената вдигат високо най - големия хляб, наречен боговица и наричат: "Толкова високо да е житото!" После го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва и по големината на парчето се съди за късмета.

Първият залък се запазва, момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като седнат вече, никой не става, ако потрябва нещо, донася го най - старият мъж приведен, за да са приведени житата.

Горенето на бъдника продължава цяла нощ, недогорялата му част се използва в различни обреди за плодородие и против болести.

Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач( станеник ) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии.

В групата има трохобер(събирач на краваите), магаре(носач на месото и сланината), както и коте - мяукащо момче, в знак че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:

Стани, Нине, господине

тебе пеем, домакине!

добри сме ти гости дошли,

добри гости коледари...

Коледарските песни са богати на благопожелания:

Добро утро, болярине,

добър сме ти глас донели,

овци ти се изягнили,

все агънца ваклошатки,

кобилки ти се изждребили,

все кончета златогриви...

След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават като отмъкват вратника на двора.

Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество стопанинът изли-за в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40 - дневните пости.

Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни божията майка. Църквата подканя: "Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раж-дането пак се оказа дева!

Именно за това съби-рането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа - хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат и пият, и се веселят.

Празникът Рождество Христово или Коледа винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.