Трите "Д" искат да ти кажат нещо

Спорт

26-11-2013, 14:41

Автор:

BulgariaUtre

Всичко от Автора

Данчо Ушото бе почетен като герой по време на домакинството на Ботев срещу Черноморец

Предполагам, че на повечето от Вас им е убягнало, но в последните дни у нас се случи една поредица от доста интересни, различни неща, свързани с българския футбол. Предполагам, че на повечето от Вас не им пука. Тези, за които съм прав – могат да спрат да четат. Тези, които се интересуват и стигнат до края на този коментар, ще бъдат възнаградени/обременени с храна за ума (за някои тя е бреме, за други – награда).

Искам да насоча вниманието към най-верните агитки на тимове от „А“ група. Днес ще говорим само за Левски, ЦСКА и Ботев с пълното съзнание, че не само техните запалянковци са верни до гроб. Ще разберете причините по-надолу.

Помните ли Вечното дерби и хореографията на Левски за него? Дарин. Най-важната и докосваща хореография на сектор „Б“ за дербито, се казва Дарин. А тази на съперника от ЦСКА – най-много ѝ прилича името Добри. От вчера хореографията на източната трибуна на „Колежа“ също може да бъде наричана с име – Данчо. Говорят ли Ви нещо тези имена? Знаете ли, че футболните фенове не са само хулигани и анархисти? Наясно ли сте, че футболните фенове са способни на деяния, които дават смисъл на живота, вместо да го отнемат?

Енергията на агитките и в трите случая беше насочена към нещо позитивно, вместо към омраза. Левскарите помогнаха на Дарин, вместо да се хабят срещу ръководството (време за нападки към шефовете винаги има, а за причини – то е ясно). Така направиха и „армейците“ за Добри, въпреки че имат един огромен проблем в лицето на Александър Томов. Той не е спасител на отбора, а просто човек, който срещу достатъчно пари би го закопал на секундата. „Бултрасите“ пък, вместо да хулят Мъри, отместиха поглед към своя Данчо и го почетоха по невероятен начин. Данчо сигурно е най-щастливият там горе, защото отбор и фенове отидоха на стадиона и се вложиха на 100% заради него.

 

Истории за пример, даващи ни надежда за всеки следващ ден, но нещо пак ме притеснява. Тягостни въпроси се въртят в съзнанието ми. Защо трябва да се случи нещо ужасно, за да се обединим? Защо трябва да стигнем дъното, за да се събудим? Защо е нужно да се случи нещо тъжно и необратимо, за да се осъзнаем и да започнем да работим за доброто и за бъдещето, не само на себе си, но и на другите? Защо ЦСКА трябва да изгуби лиценза си, за да се разбере, че трябва да се започне на чисто? Защо Левски трябва да търпи години без титла и купа, за да стане ясно, че е нужна промяна, но не на всеки месец, и не при треньорите. Защо Ботев трябваше да изпита кошмара „Христолов“ и да получи тежкия си урок – как да започнеш от „В“ група? Защо трябва сметките ни за ток и парно да надвишат заплатата, за да се събудим от илюзията, в която живеем?

Ясно ми е, че (без)действията на хората са толкова несъвършени, колкото и ние самите. Природата ни е създала толкова слаби и маловажни като единици, но толкова силни в екип. Когато са обединени, хората могат да акумулират енергията, която е нужна за промяна и нищо не е в състояние да спре такава мощ. Важното е, че когато те изберат пътя на доброто, то винаги намира начин да влияе на принципа „предай нататък“. Случаите на Дарин, Добри и Данчо са достатъчни доказателства – трите „Д“ ще ни служат за пример и не трябва да ги забравяме. Аз няма да ги забравя, а Вие?

Прочетете повече в Sportline.bg