Георги всеки ден получава 8 лева като хамалин. Половината от тях дели с бездомниците, които намира по улиците

Георги Рашков Рашков е 24-годишен, кръгъл сирак, от Бургас. Няма никакви роднини. Знае само, че е дошъл на бял свят край морето. Откакто се помни, няма свой дом. На прага на Коледа казва, че ще празнува на улицата, няма и приятели. Работи в магазин за плод и зеленчук в комплекс "Лазур" като "товаро-разтоварач", иначе казано - хамалин.

Историята му щеше да е поредната с подобен сюжет, но Георги е необикновен - сам е бездомен, а храни бездомници, пише в. "Труд".

На ден като хамалин изкарва по 8 лева надница. Половината от парите дава на хора без покрив. Собственикът на магазина го е взел под крилото си и му е разрешил да спи в празен склад. Леглото на Георги са няколко одеяла на пода.

Това, че е без собствена стая и вещи и че не може да завърти приятелка, която да му е спътник в тежкия делник, не му тежи.

Той има друга болка - жал му е за бездомните хора. "Намирам ги привечер, обикновено при кофите за боклук. Сърцето ми се свива, когато виждам как ровят вътре. Защото и аз съм бил като тях. Не чак толкова, но съм бил толкова отчаян. Казвам им: "Ето ви пари да си купите храна." Ако имах повечко, бих им дал и за подслон", разказва младежът.

Чул за бургаския депутат Семир Абумелих (ГЕРБ), който има две болници и помага на хората. Решил да отиде при него и да го помоли за постоянна работа. Но не каква да е, а такава, чрез която да помага на бездомните.

 "Искам да им бъда нещо като социален асистент, да отговарям за тях, да се грижа", обяснява идеята си сиракът. Радва се като дете, че Семир, както всичко го наричат в Бургас, го изслушал и обещал да намери начин да се реализира идеята му. "Дори каза на министъра (б.р. - социалния Хасан Адемов) за мен", вълнува се Георги.

"Аз много чета вестници, много се интересувам. Част от моите четири лева на ден давам за вестници. Храна толкова не ми трябва", отсича младежът. Политически ангажиран е - иска от екипа ни да напишем на президента Росен Плевнелиев да прекъсне всякакви отношения с "Атака". Но истинската тема, която го вълнува, е социалната роля на държавата. Смята, че тя е длъжна да помогне на хората без дом, да се построят още няколко интерната и трапезарии в Бургас за тях.

"Аз съм момче, израснало по социалните интернати. Първо в Бургас, а после и в този в село Бата. След като излязох от тях, животът ми започна да тече с много трудности, с хаос, без никаква загриженост", реди Рашков. И изведнъж, както стоически говори започва да се оплаква като малко безпомощно дете: "Знаете ли колко ми е тежко и как живея? Аз съм просто самичък, самичък. Стопля ме единствено грижата за хората, които страдат повече от мен."

После стиска зъби и продължава: "Търся подкрепа за бездомните хора. Това е моята кауза. Хората въобще живеят зле. Ако си намеря по-сериозна работа, бих искал да оформя една организация, която да подкрепя тези, които нямат какво да ядат. Не лъжа и не съм натрапник. Нека всички хора да помогнем. Но без никаква подкрепа е трудно", отсича сиракът.

"Труд" намери депутата Семир Абумелих, за да го попита какво ще се случи с Георги и с неговата идея. Народният представител обясни, че е разказал от трибуната на парламента историята на сирака. Попитал и министър Адемов за броя на бездомните хора. "Дадох данните на Георги на министъра, който беше много впечатлен. Надявам се нещо да се получи", обясни Абумелих.