Пламен Орешарски директно обяви, че е против премахването или намаляването на субсидиите на партиите.

Субсидиите за партиите ще бъдат намалени най-много с 10 на сто през следващата година. За това се разбраха депутатите от БСП, ДПС и правителството на двудневен семинар в Боровец. Окончателното решение ще бъде взето във вторник от парламента при гласуването на бюджета за следваща година. 

“Намаляването на партийните субсидии с до 10% е израз на солидарност с българските граждани, които преживяват много лишения”, декларира лидерът на БСП Сергей Станишев. От последвалото му изявление и от това на лидера на ДПС Лютви Местан стана ясно, че двамата не приемат изцяло премахването на партийната субсидия. Според тях това било популизъм. Станишев дори пресметна, че за последните 4 г. общото орязване на парите за партиите е 25%, след орязването, направено от ГЕРБ.

 Премиерът Пламен Орешарски директно обяви, че е против премахването или намаляването на субсидиите на партиите. Мотивът му е, че преди въвеждането на държавното финансиране те са били спонсорирани от сенчестия бизнес.

Според лидера на БСП има кампания срещу политическите партии и демокрацията. “Няма демокрация, която се развива без политически партии. Само с членски внос най-голямата партия БСП не може да съществува, затова и обществото иска да има публично финансиране на партиите”, каза Станишев. Той заключи, че големите пари се въртят за “извънпартийна политическа дейност”. 

 “Ние няма да се впуснем в краен популизъм за премахване на субсидиите на партиите, защото това означава възраждане на обръча от фирмите”, декларира и Местан. 

В момента политическите централи, взели над 1% на парламентарни избори, получават по 12 лева годишно за всеки получен глас. Голяма част от депутатите от левицата са твърдо “за” намаляването на субсидиите. Според червения Георги Кадиев българските политически организации получават най-голямото финансиране в ЕС. Той предлага нов модел за финансиране, при който партиите да получават по 6 лева на глас. 

От семинара в Боровец не стана ясно какво са се разбрали БСП и ДПС за въвеждането на преференциалното гласуване. Социалистите искат на следващите избори за Европейския парламент да може да се пренарежда листа при 7% преференция от гласувалите, а от ДПС- при 50%. “Избори по начина, по който се правеха от Борисов и Цветанов, повече не бива да се правят”, обеща Станишев по повод вкарването на нов Изборен кодекс в пленарната зала.

ГЕРБ можело да гласуват с управляващите 

Политическите опоненти на ДПС и БСП в парламента можело да “прогледнат и да гласуват с управляващите партии”. 

Това предположение изрази лидерът на ДПС Лютви Местан след семинара на двете партии и правителството в Боровец вчера. А изречението му събуди много въпроси дали това не означава, че в ГЕРБ се очаква разцепление.

 Местан и лидерът на БСП Сергей Станишев отхвърлиха тезата, че и “Атака” е част от управлението, като дадоха пример с президентското вето за закона за чужденците, което не можа да падне заради гласовете на ГЕРБ и националистите. 

“На този семинар успяхме да подобрим координацията между кабинета и парламентарните групи, които го подкрепят. Удовлетворен съм от проведените разговори”, каза премиерът Пламен Орешарски. 

Орешарски е готов да издържи на още политически бури, каза Местан. “При тези дефицити, а също така и обстановката, в която се работи, ние трябва да сме в максимална кондиция. Кабинетът “Орешарски”, може би най-силното правителство, е обект на най-силните атаки”, каза още Местан. Според Станишев едно от най-големите постижения на това правителство било, че страхът вече го нямало в българското общество.

Йовчев ще сменя  шефове

Още смени на областни полицейски шефове е готов да направи вицепремиерът и МВР министър Цветлин Йовчев. “Този, който не покаже способности да се справи с това, което се очаква от него, ще го сменям, без да се колебая”, каза той след семинара на депутатите от БСП и ДПС и правителството. 

Йовчев обясни пред участниците във форума, че в МВР е заварил една абсолютна дезинтегрирана система. “Между областните дирекции на вътрешните работи и структурите няма изградени добри връзки. Те са функционирали едва ли не като феодални владения”, заяви вътрешният министър. Според него имало нужда да бъде разбит “митът за пречупения гръбнак на престъпността”. “За 6 месеца имаме разкрити три групи за мокри поръчки, три лаборатории за синтетични наркотици, две за канабис, милиони късове контрабандни цигари, 36 т алкохол - това да ви прилича на прекъсната организирана престъпност?”, попита риторично Йовчев. В момента един оперативен сътрудник имал по-малко от две дела, а в ГДБОП са по-малко от 1,5. Трябвало да са между 4 и 5. 
 “Същевременно в края на 2012 година приблизително всеки един оперативен работник в ГДБОП е подслушвал по три телефона”, каза още Йовчев.

Кабинетът преразглежда концесиите

Ограничаване на монополното изкупуване на български стоки и защита на местните производители. 

Това е заложено в антимонополното законодателство, което ще се гледа от парламента. Това стана ясно след семинара на управляващите в Боровец. 
Става въпрос за пакет от промени в законите за защита на конкуренцията, за подземните богатства, за кредитните институции, за защита на потребителите и защита на потребителския кредит. Предвиждат се промени и в Комисията за финансов надзор. 
Вицепремиерът Даниела Бобева е съобщила на семинара, че приходите от всички видове концесии у нас са за около 120 млн. лв. годишно. За сравнение толкова са приблизително и приходите от съдебни такси за година. Ето защо кабинетът ще започне преразглеждане на концесионните договори.

Две от седемте оперативни програми, по които ще се изразходват част от евросредствата за следващия програмен период (2014 г. - 2020 г.), могат да заработят от догодина, стана ясно от думите на вицепремиера Зинаида Златанова. Това са “Транспорт” и “Развитие на човешките ресурси”. В най-добрия случай обаче разпределянето на евросредства по тях може да започне през втората половина на 2014 г., тъй като ще са нужни поне 6 месеца, за да бъдат одобрени от ЕК. Останалите 5 оперативни програми, както и тази за развитие на селските райони, вероятно ще се забавят.

Златанова отказа да даде прогноза колко европари ще загуби България в края на годината заради бавно усвояване. Тя уточни, че сумата ще е поне наполовина по-малка от прогнозираните през май 272 млн. евро. Това означава, че се очаква загубата само по оперативните програми да е 136 млн. евро. Евросредствата няма да са единственият ресурс за публични инвестиции, обясни вицепремиерът.

Средства ще се осигурят и от фонда от 500 млн. лв. за проекти на общини и министерства, записан в проектобюджета за 2014 г. От него ще се подпомагат проекти, които отговарят на 7 критерия. Сред тях е дали допринасят за икономическия растеж, заетостта и конкурентоспособността на икономиката.