Добре дошли в страната на „Марлборо“.  Тази реклама пропила детството на порасналите през зората на демокрацията, илюстрира уличното битие в края на прехода или в края на демокрацията. Може и в края на двете. А широките поля на мечтания от поколения пъпчиви тийнейджъри Див запад се преплита с калните и окупирани от брадата на Зорец софийски улици като пиеса на абсурда от Бекет или апология на нищото, с автор Жан Мелие.

Там някъде в нищото бяха прословутите патрули, които били от гражданите за гражданите, абе с две думи граждански патрули.

Познати от телевизионните репортажи с лошия поглед, оскъдното окосмение по иначе празната глава и разбира се дежурната нашивка с патриотичен лозунг или картинка.

Но къде бяха шпицкомандите на пустия Расате, когато в техния охраняван периметър вчера бяха бити и ограбени лица от палестински произход?Същият,  обиколил в седмица де що има национален ефир. Факт, неслучаен и очеизвадно направляван от изкусни кукловоди, с видима или невидима цел. Видимата е ясна – отвличане на вниманието от случващото се на 200 метра от Халите, където е леговището на фанатичните националисти.

А какво е невидимото – предстои да видим. Но поне стана ясно, че тия патрули не могат и два телефона на отговорните институции да врътнат. И е редно плащащият да си прибере децата. Защото като нищо бежанците ще отговорят. И тогава вече маслото от огъня ще прелее.

А може пък патрулите да са били на баня, все пак неделя вечер си е ден за къпане и удовлетворяване на елементарните хигиенни нужди.