Домът им се напука фатално след януарските порои, евакуираха ги в селското училище, условията там са нечовешки. Сега семейството от Тънка бара в безизходица

И министър да дойде да ни заповядва да се махнем от къщата, ще стоим! Полиция да дойде насила да ни извежда, няма да излезем този път! Къщата ни е опасна, но веднъж се мре, нарежда 42-годишният Здравко Петров гневно, докато баща му, майка му и жена му бършат очи край него.

Напук на всичко фамилията от 10 души се върна да живее в напуканата си и опасна къща в неделинското село Тънка бара. Девет месеца преди това семейството беше евакуирано в изоставеното селско училище.

Триетажната им къща, кацнала на стръмен скат, се напука цялата през януари след порои. В селото тръгна огромно свлачище, което разцепи на две и улицата над дома на Петрови. След оглед комисия от „Геозащита“ и представител на строителното министерство наредиха незабавна евакуация на хората, тъй като има реална опасност къщата да ги затрупа.

По време на служебното правителство на крака в Тънка бара дойде премиерът Марин Райков. Тогава държавата отпусна 300 000 лв. за укрепване на свлачището, което вече е направено, отчита кметът на община Неделино Стоян Беширов. С опасната къща обаче промяна няма.

Петрови изкараха 9 месеца в три класни стаи, но без баня и тоалетна, вода за готвене и на токов режим. За да им помогне да си устроят нормални условия за живот, общината предложи на хората да купят цялото училище.

Но те нямат пари. От седмица четирима от семейството са се върнали да живеят в надупчената като швейцарско сирене къща, тъй като не могат и да се отопляват в училището.

Замазах най-големите пукнатини, за да може поне да не ни пада мазилка по одеялата, но то продължава да се цепи. Вече никоя врата не може да се затваря нормално, пропаднали са. Година време мина, никой не ни помага, а пари нямаме. Купих парцел с идеята да строя нова къща, но нямаме пукната стотинка. Сега ще живеем тук зимата, пък каквото ще да става, казва със сълзи 68-годишният Иван Петров, глава на семейството.

От минималната си пенсия той дава 26 лв. всеки месец за лекарства, с останалите живеят всички, защото жена му е безработна, синът Здравко и снахата Лиляна – също. Другият му син е принуден да се изнесе на квартира в Смолян. За събота и неделя обаче си идва с децата и съпругата. Големите внуци на Иван работят сезонно в други градове, но през зимата също са принудени да се приберат на село.

Семейството гледа магаре, крава, теленце и две овце. Сее картофи и по някой зеленчук и така връзва двата края.

Половината ни багаж е в училището, като дойдат децата, спят там. Но няма условия за отопление, таваните са високи 7,5 м, обяснява бай Иван. Той имал 1000 лв., скътани за черни дни, но парите отишли за операция.

Развежда ни из напуканата къща, в която няма стена без ями по цялата дължина хоризонтално. Плочата в една от стаите пък се е отделила в ъгъла и свободно се люшка.

В приземния етаж синът му показва как цялата му ръка влиза в една от пукнатините на основите.

Къщата  буквално слиза по ската двойно се е напукала от лятото досега. Тук съм вложил 40 000 лв., строил съм етаж по етаж, стая по стая, защото все сме нямали пари накуп. Цял живот ми мина в строеж и сега пред очите ми се руши и няма къде да живеем, кърши ръце бай Иван.

За да заживее семейството трайно в училището, трябва да се направят нормални стаи, да се оправи инсталацията за тока, да се изградят тоалетна и баня, да се поправи покривът, който тече.

Страх ни е да живеем тук, но и в училището няма как, ужас е без баня и тоалетна. Няма вода да си сготвиш. По тъмното ходим по сокака до къщата за тоалетна, онзи ден паднах в дерето, че ходих да се къпя, плаче жена му Лиляна. 60-годишната домакиня скоро ще навърши възраст за пенсия и се надява на някакъв скромен доход. Снаха , също Лиляна, обаче не се надява на никакви доходи, тъй като е трайно безработна. Няколко месеца била ангажирана във времената заетост, но сега в малкото селце няма работа. За съпруга – също.

Казват ни: „Идете да живеете при роднини.“ Но то на гости се ходи за седмица – две, как без собствен дом да я караме? Държавата на бежанците от Сирия помага, а нас никой не ни погледна цяла година, гневи се синът Здравко. Ядосва се също, че хората говорели, че имат куп пари заради откритата банкова сметка за дарения за къщата. Една стотинка не е постъпила, хората нямат пари, всички са на зор, реди той.

Когато специалистите дошли на оглед, казали че трябва да се построи подпорна стена под къщата, за да се спаси, но такава не е направена нито от общината, нито от държавата. „Сега вече ни казаха, че почвата под къщата е сцепена. Вече нищо не може да я спаси,  положението няма оправяне отсича Здравко.

Състоянието им е фрапиращо. Предупредил съм институциите, но повече от това не мога да направя. Нека държавата да свърши нещо реално за това семейство, казва кметският наместник на Тънка бара Валентин Хаджииванов. Ако се случи и най-малко земетресение, ще ги затрупа вътре, притеснява се и Митко Хаджииванов от селото.

Не знам към кого да се обърна, сезирал съм всички институции. Ако стане беля с тези хора, няма да нося аз вината. Общината е с блокирани сметки и нямаме пари, за да им помогнем да се устроят в училището. Ако държавата отпусне някакви средства и не достигнат, ще помогна лично, но за всичко пари няма откъде да намеря, вдига ръце и кметът Беширов.

Градоначалникът изпратил полицаи да предупредят семейството да излезе от опасната къща, но те не се подчинили. Общината им предложила общинско жилище в Неделино, но фамилията отказала да се мести, тъй като гледа животни на село.

Те са изключително бедни хора и нямат пари да купят училището, а няма къде да идат, повтаря Беширов. Трябва да се отпуснат пари и за събаряне на опасната сграда, тъй като има опасност да помете всички къщи надолу по ската, моли се кметът на държавата./ вестник „Труд“