Има ключови различия между паметта на хората и паметта на фотоапарата.

Да направиш снимка може да изглежда най-очевидният начин, за да запомниш нещо специално, но всъщност може да нанесе значителни вреди на паметта ни.

Учени от Кънектикът, САЩ, са направили изследване, в което завели студенти в музей и след това ги попитали за изложените експонати. Студентите, които са снимали предметите трудно са описали експонатите, а онези, които не са правили снимки, са си спомнили доста по-ясно какво са видели в музея.

Д-р Линда Хенкел, от Университета във Феърфилд, нарича този феномен "увреждане от правене на снимки". Д-р Хенкел прави изследване дали съдържанието на снимката има ефект върху паметта. В някои случаи хората мислят, че си спомнят дадено събитие, но спомените от снимката и действителните спомени често се разминават, предаде БГНЕС.

За да тества това, д-р Хенкел завела група студенти в арт музея в Кънектикът. Участниците са били разделени на две групи: едните да правят снимки на определени експонати, а другите да запомнят определени предмети. На следващия ден паметта и на двете групи била подложена на тест. Резултатите показват, че хората дават по-неточни описания на предмети, които са снимали, за разлика от тези, които само са гледали.

Тъй като участниците са правили снимка на всеки предмет като цяло, те запомнили по-малко обекти и детайли за предметите, включително и местоположението им в музея.

Изследователите твърдят, че резултатите показват ключови различия между паметта на хората и паметта на фотоапарата.

"Когато хората разчитат на технологиите, за да запомнят дадена случка, да разчитаме на камерите може да ни изиграе лоша шега за това как ще запомним това преживяване. Изследването показва, че огромният обем и липсата на организация на снимките отказва много хора да ги разгледат и да си спомнят какво са преживели. За да имаме качествени спомени, трябва да имаме достъп и да взаимодействаме със снимките, а не само да ги трупаме", казва д-р Хенкел.