Над 150 души изпратиха Мария Желева в последния път на този свят

В памет на Маруша Желева управата на сунгурларското село Грозден ще построи къща за гости. “Преди години  споменах, че смятам да направим музей на кооперативното дело, чийто основател е баща й Иван Маринов. Маруша беше много скромен човек и ми каза: “По-добре направете една автентична селска къща, в която да отсядат хората - и местни, и външни, за преспиване и да се нахранят”, разказа кметицата Мария Димитрова.

Над 150 души изпратиха Мария Желева в последния  път на този свят, преди да бъде положена в гроба на баща си. Траурната церемония мина тихо и скромно. Имаше венци и съболезнователни адреси от различни организации, общини, партии и граждани.

На погребението бяха Мирослав Севлиевски, депутат от НДСВ и министър на енергетиката в правителството на Симеон Сакскобургготски, бившият ни посланик в Албания Стефан Наумов и политологът Деян Кюранов, приятел на семейство Желеви.

“Благодаря на Мария не за последен път, защото ще си я спомням и премислям още - затова, че пожела да я изпратим от родната  къща, в родното  село. Който не я е познавал, а иска да научи нещо за нея, нека само погледне къщата на Мария Маринова, впоследствие дисидент Желева, впоследствие президент Желева.

Ако има за две пари акъл, ще разбере не всичко, но най-главното. Ще разбере защо тя бе изпратена със скръб и сълзи от 150 души свои съселяни. И защо единствено няколкото блестящи коли бяха не на място...”, каза Кюранов

“Желю Желев пожела погребението на съпругата му да бъде в тесен семеен кръг в родното  село Грозден”, каза Ивайло Трифонов, началник на президентската канцелария през 1990-1994 г.

“Маруша беше най-скромният човек на света и когато я наричахме първа дама, тя умираше от смях”, сподели Велислава Дърева, много близка със семейството още преди 1989 г. И допълни: “Двамата бяха голяма любов - истинска, земна, патриархална дори.

Маруша жвееше тихо и ненатрапчиво и никога не би се съгласила да бъде изпратена с държавни почести, каквито може би се полагат на една президентска съпруга...”

Почти същото със сълзи в очите казаха и грозденци: “Тя ни беше като майка. Отиде си тихо, тъй както и живя”. “Къщата за гости на селото е най-малкото нещо, което можем да направим за нея. Но ще изчакаме да мине малко време от смъртта , а впоследствие ще  поставим и паметна плоча в центъра, каквато има и баща ”, обясни кметицата Мария Димитрова.

Грозденци подкрепят идеята за селската къща, защото тя най-много кореспондира с гостоприемството на Маруша, както я наричат местните. Няма човек, който да не е влизал в дома  или отсядал на блага приказка под асмата в двора. 

Според медицинския акт Мария Желева е покосена от белодробна недостатъчност, от която страдала като дете. Жителите на Грозден не вярват в писанията, че е починала от цироза на черния дроб, довела до рак. Приживе Мария подхвърляла, че може много да разкаже за българския преход в началото на 90-те, но не се поблазнила да напише книга.

“А имаше много какво да каже”, убедени са грозденци, които покрай известното семейство са видели на живо доста от политическите герои на прехода.

източник: 24 часа