Избрани Новини
БГ астроном търси извънземен живот в епруветка
Откривателят на планети Димитър Съсълов представи нова книга
Български астроном участва в проект на Харвард, който ще търси извънземен живот не другаде, а в лабораторни условия на нашата собствена планета.
Професорът от Харвард Димитър Съсълов разказва за този проект в своята нова книга „Животът на свръхземите”, която вече е на българския пазар благодарение на издателство „Изток-Запад”. Астрономът лично представи своя труд пред наши учени във вторник.
В търсенето на живот на други планети учените трябва да си отговорят на три въпроса, обяснява Димитър Съсълов. Първият от тях е къде в Галактиката би могъл да възникне този живот. Отговорът засега е да се намерят най-близките до нас планети, подобни на Земята.
Самият Съсълов е помогнал много в този процес, защото в последните 10 години той е участвал в проекти, които са довели до откриването на множество планети извън Слънчевата система. „Не само че има такива светове – те са много. От миналия месец оценката за броя им нарасна почти 10 пъти.
Милиарди близнаци на Земята
Очакваме, че те са между 1 и 5 милиарда”, разказва астрономът. Налага се дори да коригира самия себе си, защото в книгата „Животът на свръхземите”, написана преди 2 години, той е посочил много по-малък брой. Свръхземите представляват планети, подобни по условия на Земята, но малко по-големи от нея.
Наблюденията на космическия телескоп Кеплер, които Димитър Съсълов следи, показват, че тези свръхземи са може би най-разпространените планети в Галактиката и тепърва ще се откриват много от тях. В планетната система Кеплер 62 например има цели два такива свята с много вода, която вероятно е в течно състояние.
Огромното количество планети, подобни на Земята, дава на учените голяма надежда. Оказва се, че дори около най-близките звезди би могло да има живот. За да го открият, учените от НАСА в момента подготвят нов телескоп, който ще има специалната задача да търси планети като нашата в космическия квартал, в който се намира нашето Слънце.
Тук обаче идва вторият въпрос, на който астрономите трябва да си отговорят – как да намерят следи от извънземни организми. На Земята животът оставя ясни улики. Голямото количество кислород в атмосферата ни не би съществувало, ако нямаше фотосинтезиращи растения и микроби. Учените биха могли да потърсят кислород и в атмосферата на чуждите планети и дори вече имат технологията да го открият. С това именно ще се занимава друг нов телескоп, който през 2018 г. ще бъде изстрелян в Космоса и ще замени Хъбъл.
Не знаем какво търсим
Остава обаче още един проблем и той е най-сложният. „Ние все още не знаем какво точно търсим. По-вероятно е животът на други планети да не е същият като този на Земята и дори да не произвежда кислород, а нещо друго”, обяснява Димитър Съсълов. Именно тук идва нуждата от работа в лаборатория.
В следващите десет години учените от проекта на Харвард „Изворите на живота”, в който участва и българският професор, ще се опитат да синтезират изцяло изкуствен микроорганизъм и да дадат началото на изцяло ново дърво на живота, различно от земното. Целта им е да създадат изкуствена химическа система, подобна на жива клетка. Тя би могла да функционира при съвсем различни условия от тези на Земята и така на практика да бъде като извънземен организъм.
Това постижение ще даде на учените по-ясна представа какво точно да търсят в необятния Космос. „Много сериозно работим по този въпрос и именно там е основната ни цел в момента. Надяваме се в следващите 10 години да направим необходимите заключения”, сподели пред „Новинар” Димитър Съсълов.
Първата изкуствена клетка
Той смята, че в този период е много вероятно да бъде синтезирана първата истинска изкуствена клетка. Астрономът не изключва и възможността някой ден човечеството да достигне до други планети, на които има живот. Той обаче не вярва това да стане скоро: „Това е все едно да живеем преди хиляда години и да се питаме дали някога хората ще стигнат до Марс.
Те не са знаели дори колко далече е Марс. Преди 150 години обаче са започнали да вярват, че ще стигнат до тази планета”. Димитър Съсълов изпитва огромно уважение към работата на българските си колеги. Според него обсерватории като тази в Рожен и астрономически школи като тази в Белите брези, в която лично е участвал, имат огромна роля за младите учени и там те могат да научат какво представлява модерната астрономия.
„Има и някои проекти, за които апаратурата на Роженската обсерватория и работата, която колегите ми правят тук, в катедрата по астрономия, е директно свързана с по-големите световни проекти”, допълва професорът от Харвард. Все още други български учени не участват в „Изворите на живота”, но Димитър Съсълов се надява това да се промени.
Проектът вече е отворен за сътрудничество със специалисти по биология, химия и астрономия от целия свят и българи биха могли да помогнат в синтезирането на нов живот. Има и едно голямо улеснение, споделя Съсълов - това е нова дисциплина и позволява работа в ниско оборудвани малки лаборатории, без големи инвестиции.
Завършваме революцията на Коперник
Днес учените са на път да завършат революцията, започната от Николай Коперник преди 450 години. По този начин астрономът Валери Голев от Софийския университет обясни идеята на книгата „Животът на свръхземите” на Димитър Съсълов. През Ренесанса полският учен е предположил, че около други звезди също има планети, на които е възникнал живот.
Той обаче не е можел да докаже това. Днес биологията и астрономията се обединяват в проекта „Източници на живота”, за да довършат делото на Коперник и така да затворят кръга. А думата "революция" означава именно кръг и въртене, припомня Валери Голев. Тя идва от труда на Коперник „За въртенето на небесните сфери”.
Топ Новини