Рекордни висоти в езиковата ширпотреба постигна изразът "напрежението ескалира".

Изминалата година, освен че наложи нови клишета в публичната словесност като "задкулисието" и "олигархията", продължи да следва и установената инерция в употреба на щампи с безсрочна давност. И понеже 2013-а се вписа в най-новата история като година на протестите, рекордни висоти в езиковата ширпотреба постигна изразът "напрежението ескалира".

Тези думи тъй са се сраснали, че е чудно защо още не се изписват слято като една. Тяхното срастване е по-неразривно от онова на "мафията с властта", на "корупцията със съдебната система" и на "олигархията с политиката".

Въобще срастването като диагностично клише е вече толкова устойчиво, че ако се замени с някое сливане, съешаване, дифузия, ще се възприеме като лапсус. Или пък ако напрежението вземе някой път да се покачва, нараства, разраства... Или да се увеличава. Божем, физична величина е то.

Може дори и да се сгъстява, метафорично казано. Ала не. Заклещило се е напрежението в ескалатора завинаги и няма отърване.

В скалата на обществените страсти завидна позиция заема и изразът "взриви социалните мрежи" (парадигма на доскоро популярното "взриви общественото мнение"). Въпросното "огнеопасно" събитие би могло да възбуди мрежите, да ги разбуни, развихри, разтърси, дори експлозии да предизвика, ако толкова пък е невъзможно да се избегне военната терминология. Но не.

Вероятно виртуалната сфера съдържа взривно устройство, което само чака да му палнат фитила, за да избухне. Пардон, да се взриви. "Избухват" само скандалите. Те никога не изригват, не пламват, не лумват, не се разразяват. Избухват и толкоз!

Напрежението и взривовете някак изтласкаха на заден план скромната стара щампа "реформата стартира". Вярно, че от нея мазоли на ушите придобихме, но не затова спадна оборотът. По-скоро реформаторите на стартовата позиция оредяха. То затова се задейства и цял "Реформаторски блок".

Друго ако не, поне да реабилитира реформата в политическото говорене. И тя да продължи необезпокоявано да стартира. По правило, без да достига финалната права. Или както напоследък се казва да "финализира".

Да "финализират" е присъщо най-вече на проектите. Или на спортните състезания. Проектите "успешно финализират", особено ако са финансирани и контролирани от ЕС. В спорта финалът е неотменен като заключителен етап на играта, за разлика от политиката, в която играта е нескончаема с периодична смяна на отборите под формата на избори. Е, има и постоянни играчи, белязани с нелицеприятното, но високочестотно в употребата си прозвище "стари муцуни".

Колкото до "важния акцент" в словото на президента, премиера, министъра, лидера, депутата, с него сме си свикнали като с домашен любимец. И даже е досадно да напомняме, че акцент означава ударение, което може да бъде остро, тежко, смислово... Вярно, че ударението е важна подробност в правописа и правоговора, но нужно ли е постоянно да го напомняме?

Та струва си да поставим тежко ударение на термина "харизма". Пресен е още споменът за онзи продължителен период, в който, ха някоя говореща глава отвори уста, ха от нея изскочила харизмата.

С тази гръцка дума (буквално дар, подарък) редовно обозначаваха бившия премиер. Заела стабилни позиции в политическото словообращение, харизмата напоследък рядко се мярка. Макар че харизматичният все така се извисява на политическия подиум. Очаква се говорещите глави да обновят речника си с още по-елегантно определение...

За разлика от харизмата, която е "от кутюр" в публичната реч, щандовете за постоянна употреба предлагат артикули, които в комбинация съставят фразата: "След задълбочен анализ на политическата ситуация и широк обществен дебат решихме да стимулираме българския производител, за което получихме ясни гаранции от европейските ни партньори, но някой трябва да поеме политическата отговорност, докато най-лесното е да си подам оставката, което изобщо няма да реши проблемите на държавата, нито предсрочните избори са единственият изход в момента."

(Подборката е от 2008 година!)
Словесната конфекция предлага и една подозрителна уговорка, която се явява в следния асортимент: "Ако трябва да бъда искрен...", "Ако трябва да бъда честен...", "Ако трябва да кажа истината..."

Ама как така "ако трябва", бе? Не сте ли ДЛЪЖНИ да бъдете искрени, честни и да казвате истината? И то постоянно, а не да прибягвате до нея само в наложителни случаи. А в останалото време да се придържате към старозаветното указание: "Не питай, за да не бъдеш излъган!"

Ако отстоявате истината току-виж сме разбрали най-сетне и какво става в "задкулисието", да опустее дано.