Натиск отдолу и компромати отгоре обърнаха битката за Варна

Пред Коледа стават чудеса, гласи древното вярване. Тази година поне за Църквата ни то се оказа вярно. Твърде дълго висшият клир се разпореждаше с най-старата българска институция като с бащиния. И я бе превърнало в жив музей на средновековен феодализъм, в който епархии, манастири и енории се разпределяха в повечето случаи не по достойнство, а по заслуги - или от финикийски, или от сексуален характер.
В един момент циреят се спука
Може би защото по Божията воля кончината на патриарх Максим бе последвана от неочакваната и неясна гибел на Варненския владика Кирил и предизвестената смърт на Неврокопския Натанаил. Дядо Симеон пък най-сетне сдаде духовната власт над нашите сънародници в Европа. Което, заедно с овакантената от патриарх Неофит Русенска епархия, даде старт на голяма битка за постове между лобитата в Светия синод.
На избори като на война, гласи една перифраза на старата френска поговорка. А по време на война всичко е позволено. Още повече че залогът в първото сражение на църковния фронт- за Варна - бе твърде голям. Епархията е не просто голяма по площ, но и притежава наистина "златни" имоти край морето, пък и в по-големите градове.
Но както е казано и в Писанието, тайното става явно. На свещениците и миряните от епархията им писна от нагласени състезания и те отказаха да приемат избора на епископите Борис и Игнатий. И направо заявиха, че не искат епископ Борис за свой архиерей. Все едно дали наистина е купувал гласове, или си ги е осигурил по друг начин. Синодът се сепна и взе
правилното, но половинчато решение да преиграе мача
за варненски владика на 15 декември. Но със същите епископи в предложения списък. Което още повече нажежи църковната атмосфера във Варна. Още повече че на помощ на въстаналия народ влезе в ход тежката артилерия под вида на сексклипчета във Фейсбук, които направо сринаха позициите на Бачковския игумен и неговите покровители. И дори епархийските избиратели да са получили своите 30 сребърника (с три нули след тях според обвиненията) - повечето от тях не посмяха да повторят вота си от 20 ноември. А епископ Борис, след като се прости с владишкия кръст на епокалимявката, най-вероятно ще се прости и с управлението на Бачковския манастир.
Така комбинацията от народен протест и медийна атака, организирана от заинтересовани сили, в крайна сметка пренареди владишкия пъзел и роди "коледното чудо", което се случи в БПЦ.
Грозно и пошло, ще кажат моралистите. И цитират народна поговорка, че кал не се измива с кал. По принцип вярно, но нали има и лечебна такава. А и на всеки служил навремето в армията поне веднъж му се налагало да чисти омазнената си лятна гимнастьорка именно с кал. Така че и порното може да доведе до просветление. В крайна сметка рак не се лекува с аспирин...
Наред сега е Неврокопска епархия. Там православните хора с ликуване посрещнаха номинацията на своя викариен епископ Серафим във Варна, но същевременно категорично заявиха, че го искат за свой митрополит. И че няма да приемат като такъв нито бивш агент на ДС, нито някой с "троянска" сексуална ориентация.
Всичко това говори недвусмислено, че БПЦ вече не може да живее по старому. И че ако иска въобще да оцелее, трябва да се промени. Или по-точно - да спазва собствените си канони по отношение на критериите и за израстване на висшия клир, и на управлението на имотите. И най-важното, че от тук насетне трябва да се съобразява с волята на Божия народ. Не би следвало това да смущава висшия клир - нали затова се нарича Съборна?