И само като си помисли човек, че дигитален идва от латинската дума за пръст...

Дни на затворените екрани

Като всяка диета и дигиталната е най-трудна в началото. Към нея е добре да се подходи като към опит за влизане в правия път, като период, в който се ограничаваме, за да пречистим организма си от натрупаните затлачвания, в случая от препълнения с образи и информация мозък. Нещо като един ден само на вода, в който ще позволим на свободната от думи и изображения енергия да протече през нас. За да може да го направи, трябва да освободим каналите си и да им дадем почивка от постоянното препълване. Извън екрана се случват уникални неща и в зависимост от степента ни на обвързаност с компютъра и с други екрани, все по-рядко си припомняме това. Мислим, че издържаме на информационно претоварване, но погледнато отстрани е абсурдно да седиш прикован с часове, съсредоточено вгледан в компютъра, без да мърдаш. А дори да вярваме, че си почиваме а всъщност пак се залепваме пред някой екран – било на телефона, на телевизора или на таблета и отново претоварването с информация от всякакъв вид започва. Част от емоционалната хигиена и е оставането в мир със себе си, което колкото и да ни се иска не може да стане, без да се отправим към неща, които не са толкова агресивни в чисто сензорен смисъл.

Цифрови пости. С какво да заменим “вкусовете” от дигиталния свят?

Тук е мястото за изброяване на алтернативи на компютъра, социалните мрежи, телефона, но то нарочно ще остане празно. Защото правенето на нещо друго освен чат, мейл, телефон, телевизор, радио, DVD, видео игра и т.н., не е алтернатива на изброените действия. Тези виртуални пространства, колкото и да се стремят да наподобяват структурата на живота до тяхната поява, не са друга реалност, а просто придатък на нашата собствена действителност, една възможна добавка, която можем да използваме или не, според потребностите си.

Затова не е нужно да се предлагат алтернативи. Те сами ще се родят или по-скоро преродят, веднага щом оставим въображението си само да създава и спрем да го обстрелваме с образи и вече създадени реалности от различните екрани. Когато се отдалечим от дигиталната шумотевица, страниците на книгите пак ще оживеят, затварянето на едното око, за да се види планината под друг ъгъл ще стане пак толкова интересно, дори времето ще се върне в един по-бавен канал. Ще оценим каква наистина е стойността му и с колко изобилие от него разполагаме по време на почивката от технологиите.

Заслужава си да опитаме, или ако вече сме го правили, да се придържаме към това си решение по-често. Защото пред компютъра, телефона, таблета, и който и да е друг екран, всичко преминава по-много, веднага. Но ако се обърнем само 20 минути назад, спомените от прекараното време най-често ще се окажат запечатани единствено в системните файлове на устройствата ни. А ние, ние ще окажем обикновен приемник на сигнали, през който безследно е преминала някаква информация.

Римляните нагледно изразявали числа с пръстите си (лат. digitus – пръст). I – един пръст, II – два пръста и т.н. През 1938 г. терминът дигигален навлиза като термин, означаващ „който използва цифри“.