Протестите показаха, че гражданското общество в България се събужда

Най-доброто от печата

27-12-2013, 07:39

Снимка:

Надежда Чипева

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Изследователят от университета "Харвард" проф. Марк Креймър пред "Капитал"

"Мисля, че ако майката на Делян Пеевски реши да купи още собственост от държавата, всяко правителство би се поколебало. Най-малкото за пред обществото. И това е един здравословен ефект от протестите, защото всеки инвеститор би искал да има честна конкуренция на българския пазар." Професор Марк Креймър познава добре политиката в България и не се притеснява да нарича нещата с истинските им имена. Директорът на програмата за изследвания на Студената война в "Харвард" изучава протестите по света, особено в държавите от Източна Европа. Тази година пътува често до България и вижда на живо вълните гражданско недоволство още от самото им начало през февруари. За пръв път посещава България пък по време на митингите през 1997 г. За да види, че 16 години по-късно някои от лозунгите са същите. Говори с протестиращи, с политици, с учени. Следи социологически проучвания. Може да разкаже с точни дати хронологията на протестите. И вижда ефектите от тях.

Убеден е например, че въпреки че все още не е постигнало основната си цел - оставка на правителството, гражданското недоволство вече дава силно отражение. Управляващите стават по-предпазливи в решенията си и ще бъдат принудени да обръщат по-голямо внимание на протестите, смята проф. Креймър. И добавя: дори и сегашното правителство на Пламен Орешарски да се прави, че не разбира исканията им.

Според изследователя протестите освен това са дали и ясен знак навън, че гражданското общество в България се събужда. Наскоро той говори за ситуацията в България с представители на неправителствената организация "Фрийдъм хаус", която следи демократичните процеси в различни държави, и те споделят, че гледат на протестите като позитивна тенденция. Преди години във "Фрийдъм хаус" бяха притеснени, че заради слабото гражданско общество тук хората отпреди промените са успели да запазят позициите си, разказва Марк Креймър. Той също вижда някои парчета минало в политиката днес: "За мен двете управляващи партии са изключително сенчести. И на практика продължават същите властови структури, които съществуваха в края на комунизма." Според професора така, както сегашното правителство няма добър имидж в западните държави, такъв не е имало и предишното. "Спирането на еврофондовете даде сериозен сигнал, че нищо не е направено по отношение на корупцията и конфликта на интереси", коментира Креймър. И добавя, че в крайна сметка истинският въпрос е има ли алтернатива и дали България ще създаде среда, която да задържи тук младите професионалисти. А те се изграждат не толкова чрез смяна на поколенията, а чрез смяна на манталитета, добавя още изследователят.

Оттук накъде

Марк Креймър е сигурен, че следващата година в България ще има нови парламентарни избори заради натиска на протестите. (Дори и да има едно наум за последиците, които това може да има върху политическата стабилност.) Въпросът за него е кога точно - защото реакцията на протестиращите ще е една, ако са през април например, и съвсем друга, ако са в края на годината.

Креймър твърди също, че понякога това, което за протестиращите може да изглежда като неуспех, в дългосрочен план всъщност може да даде ефект. Дава за пример движението за граждански права в САЩ, което преминава през няколко етапа и 15-20-годишни борби, преди да постигне целите си. Както и протестите в Русия в края на 2011 и началото на 2012 г., които не успяха да доведат до смяна на политическото статукво и видимо се провалиха, но според изследователя това гражданско недоволство може би е положило основата за следващи вълни от протести, които в бъдеще могат и да постигнат целите си.

"Въпреки че всеки етап от протестите е различен, бъдещите протестиращи в България също ще се учат от грешките и от успехите на тазгодишните", смята Марк Креймър.

А какъв фактор за успеха на протестите въобще са опозиционните партии, питаме изследователя. "Партийната подкрепа в никакъв случай не е съществена за протеста, смята той. Дори често може да бъде спънка, защото създава усещането, че не цялото общество е представено в протеста." Според него протестите в България например са се задържали толкова дълго по-скоро заради това, че в тях не са били представени политически партии. Какво става обаче, когато продължават вече повече от половин година? "Протестът може да бъде знак за здрава демокрация. 



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен