Недоволството е предизвикано и от девалвацията на доверието в правителства и институции - криза на демокрацията

България е сред страните, в които през последните 12 месеца избухнаха протести. Останалите държави са Украйна, Бразилия, Аржентина, Мексико, Тунис, Египет и Турция. Дори в по-традиционно сдържани страни като Япония и Сингапур също имаше демонстрации през изминалата година.

Именно това е и поводът списание "Икономист" да прогнозира в кои държави има риск за избухване на социални бунтове през 2014 година, подреждайки ги според риска в няколко категории.

България е поставена в категорията "Висок риск от протести" през 2014 г. В групата попадат още Беларус, Турция, Тунис, Украйна Албания, Бразилия, Алжир, Хърватия, Кипър, Камбоджа, Китай, Иран, Йордания, Киргизстан, Казахстан, Мианма, Македония, Мексико, Молдова, Мароко, Пакистан, Румъния, Португалия, Испания.

В категорията "Най-висок риск от протести" са поставени страни като Гърция, Аржентина, Египет, Ирак, Ливан, Либия, Нигерия, Йемен, Судан, Нигерия, Сирия, Венецуела, Узбекистан и Боливия.

В категорията "Среден риск" влизат доста страни, сред които Великобритания, Белгия, Литва, Латвия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия и, изненадващо, Тайланд.

В категорията с нисък риск от протести през 2014 г. са Германия, Чехия, Финландия, Полша, Швеция, Словакия и др. В категорията с най-нисък риск са само 6 страни - Австрия, Япония, Дания, Люксембург, Швейцария и Норвегия.

Според икономическия анализатор Лаза Кекич икономическите бедствия са почти винаги предпоставката за протест. Това обаче не ги обяснява изцяло.

"Спадът в доходите и високата безработица не винаги са последвани от размирици. Само когато икономическите проблеми са придружени от други елементи на уязвимост, има висок риск от нестабилност", обясни той. Според него такива фактори са свързани с неравенство в доходите, лошо управление, ниски нива на социално осигуряване, етническо напрежение и предишни протести. "От особено значение в предизвиканото недоволство напоследък изглежда е девалвацията на доверието в правителства и институции - криза на демокрацията", категоричен е анализаторът.