Какво знаем и вярно ли е то?

Какво знаем за алкохола?

За спиртните напитки битуват заблуди, които приемаме за истина, без дори да се замислим. Някои от тях са си чисти легенди, други изглеждат просто очевидни. И все пак, преди да седнем за поредното „наздраве“, не е лошо да поопресним знанията си и да отсеем митовете от истината.

1. Жените могат да „носят” колкото мъжете

Това в действителност не е чак толкова разпространен мит, но звучи политически коректно и понякога се изтъква като аргумент в споровете жени - мъже. Е, не е вярно. При еднаква височина и тегло жените абсорбират 30% повече алкохол в кръвта си от мъжете – ерго, дамите се напиват по-бързо със същото количество алкохол.

Това е така, защото структурата на нежния пол се характеризира с по-висок процент на телесни мазнини, които не допринасят за обработката на алкохола, и с по-малко съдържание на вода, което пък спомага за по-високата му концентрация в кръвта.

Освен това мъжете разполагат с по-голямо количество от ензима ADH, който разгражда алкохола в стомаха, преди той да отиде в черния дроб.

На практика по-голямата телесна маса е допълнителен фактор, който повишава алкохолната издръжливост на мъжа.

2. Пиенето убива мозъчни клетки

Прави ли ни алкохолът по-глупави? Става дума за това дали пиенето убива мозъчни клетки, а не за „героични“ изпълнения в нетрезво състояние. Според изследвания на Куинслендския институт за мозъка в Австралия и Университетската болница в Хайделберг, Германия, всички можем да си отдъхнем – алкохолът не уврежда мозъка, колкото и да ни боли глава на следващата сутрин. Той не убива мозъчни клетки, само временно затруднява работата им и всички настъпили промени са напълно обратими. Многобройни изследвания потвърждават още, че умерената консумация на вино е добра профилактика срещу деменция, сърдечносъдови заболявания и инсулт.

3. Абсентът е халюциноген

Наричан още „зелената фея”, абсентът - анасонов алкохол, примесен с билки - дълги години е имал славата на наркотик, водещ до лудост. Легендата е интересна, но, изглежда, невярна.

До началото на 19 век абсентът бил разпространен най-вече сред европейската аристокрация. С масовото производство обаче напитката станала далеч по-достъпна и популярна. Стигнало се дотам, че след като през 70-те години на 19. век винопроизводството претърпяло няколко болезнено некачествени реколти, абсентът се наложил като най-разпространения алкохол във Франция, измествайки виното.

Това не се харесало на винопроизводителите и те завихрили истинска клеветническа кампания срещу абсента. Твърдяло се, че напитката има наркотични свойства, че води до халюцинации и антисоциално поведение. За допълнителна тежест абсентът се асоциирал с упадъчни бохеми и творци - Бодлер, Ван Гог, Оскар Уайлд и Тулуз-Лотрек. Наркотичният ефект се приписвал на една от неговите съставки – пелинов екстракт, съдържащ химическото съединение туйон. До началото на Първата световна война напитката била забранена по целия свят.

Забраната паднала едва към края на миналия век и абсентът отново намерил път към масите и чашите. Останало единствено ограничението нивото на туйон да не преминава определени граници. Все още няма яснота какъв точно е ефектът на туйона, но и няма данни той да е халюциноген.

4. Менделеев и водката

През 1864 г. Дмитрий Менделеев пише дисертацията си „За смесването на спирт с вода“. Оттам тръгва митът, че великият учен е създал руския стандарт, според който във водката трябва да има 40% съдържание на алкохол. Звучи романтично – геният на периодичната таблица дава още един ценен дар за човечеството – истинската водка.

Уви, както повечето романтични истории, и тази е измислица. Това, което великият учен прави, е, че установява: при разтвор с концентрация на спирта 46% чистият спирт и водата се разтварят най-пълно един в друг и това е оптималната им смес с най-ниско тегло. Химикът не споменава никъде думата водка.

Държавният стандарт за 40-градусовата руска водка е въведен през 1896 г. и е резултат от работата на… чиновници. Те закръглили градусите, които дотогава варирали между 38º и 47º, за да си улеснят смятането на акциза.

5. Кафето отрезвява

Звучи логично, нали? Горещо и горчиво, ободряващо и даващо енергия - любимото кафе сякаш е абсолютната противоположност на алкохола и може да ни отрезви, ако сме попрекалили с чашките.

Точно обратното! Отрезвяващото действие на кафето е само заблуда. Кофеинът е мощен стимулант и има маскиращо и заблуждаващо действие – т.е. зарежда ни с енергия и ни пречи да осъзнаем, че вече сме пили достатъчно и трябва да спрем.

Това може да има тежки последици. В САЩ например през 2010 г. група студенти завършват в болница именно след консумация на „енергиен микс“ от алкохол и кофеин.

Изтрезняването е въпрос на време и дори ефектът на едно малко питие върху тялото трае поне 2-3 часа.

6. Лек срещу махмурлука

Уви, няма. Причините за махмурлука са комплексни и все още не са напълно ясни на учените. Алкохолът със сигурност дехидратира, пълни тялото с коктейл от токсини и краде глюкоза, от която мозъкът се нуждае, за да работи. Резултатът на другата сутрин често е замайване, гадене, пресъхнала уста и непоносимо главоболие.

В тези случаи народната медицина предписва лечение със зелева чорба, шкембе чорба, студен душ и колкото и абсурдно да звучи – една бира. Последната рецепта е известна и като „кучешки косъм“ и се базира на убеждението, че една бира ще успокои гадните симптоми на махмурлука. Простата истина обаче е, че колкото повече алкохол има в тялото, толкова повече време се разгражда и толкова по-дълго ще продължи махмурлукът. Въпреки това обаче една малка водка може значително да облекчи състоянието. Най-добрият лек срещу махмурлука, уви, си остава времето.

Все пак кафето и аспиринът на другата сутрин са две традиционни средства, които могат да ни помогнат. Това показват и експериментите на Майкъл Олински и неговия екип от университета „Томас Джеферсън“ във Филаделфия. В изследването, публикувано през 2011 г., учените използвали комбинация от кофеин и противовъзпалителни лекарства, за да облекчат главоболието, причинено от етилов алкохол, при плъхове.

7. Алкохолът през сламка

Звучи като анекдот, но все още има хора, които упорито вярват, че ако консумират алкохол през сламка, опияняващият му ефект ще се усили.

Как точно би трябвало да стане това, не е много ясно. Едната теория гласи, че минавайки през сламката, алкохолът се смесва с въздуха, а наситеният със спирт въздух отива в носовата кухина, откъдето алкохолът се абсорбира по-бързо в кръвния поток.

Според други става дума за по-бързото преминаване на напитката от чашата към стомаха, откъдето идва и скоростното „отрязване”. В интерес на истината сламката няма друг ефект, освен че прави пиенето на бира далеч по-малко мъжествено.

8. Биреното коремче

В контекста на бирата не можем да пропуснем и мита за биреното коремче – натрупването на мазнини, което особено при господата дава на корема специфичната гюлеобразна форма. Този тип напълняване се асоциира именно с прекомерната консумация на пенливата напитка.

Досега обаче учените не са открили друга връзка между бирата и биреното коремче освен, разбира се, приема на калории. Бирата безспорно е хранителна: една малка - 330 мл, съдържа около 100 калории. Това обаче не изглежда толкова много, сравнено с безалкохолните напитки като колата – 110 калории за чаша от 250 мл. В заключение - други фактори, като това, което ядем с бирата, а и генетичната предразположеност играят много по-решаваща роля за коремчето.

9. Червей в текилата

ОК, това е наполовина вярно. Червей наистина има, но не в текилата. Всъщност става дума за сходна спиртна напитка – мескал, която се прави също от пустинното растение агаве.

През 50-те години на миналия век в Мексико Якобо Лосано Паес, производител и търговец на мескал, открил, че след преработката на листата в алкохола често попадат червейчета. Животинките живеели в агавето и били знак за некачествен продукт. Бизнесменът обаче установил, че неканените гости дават по-различен вкус на мескала, и така му дошла находчивата идея да ги брандира. Идеята се популяризирала дотолкова, че червейчето станало нарицателно дори за нямащата нищо общо текила. Очевидно, ако в питието плува нещо гнусно, то непременно напитката е адски екзотична - респективно този, който я консумира, минава за модерен и екстравагантен. На някои дори червейчетата им се сторили твърде безобидни и така се стигнало до „бутилиране“ на малки скорпиончета в мескал. Вкусове всякакви.

10. Пиенето сгрява

Много, много погрешно. Приятната топлина, която се разлива по тялото след чаша грог например, е само илюзия. Алкохолът всъщност изпраща повече кръв към кожата и така предизвиква не само усещането за топлина, но и добре познатото зачервяване. При този процес обаче губим топлина и тялото изстива. Това е опасно, особено в студените месеци, защото може да доведе до измръзване.

11. Шампанското опиянява по-бързо

Има митове, които са верни. Връзката между мехурчетата в шампанското и по-бързото напиване е доказана от Фран Ридаут от университета „Съри”, Великобритания. Ридаут и екипът й тествали ефекта върху две групи доброволци. На първата група било дадено газирано шампанско, а на втората дегазирано. През втората фаза на експеримента групите разменили местата си. Било установено, че тези, които пили газираното шампанско, имат по-висока концентрация на алкохол в кръвта и респективно ефектът от опиянението бил по-силен. Каква е ролята на мехурчетата, все още не е изяснено. Една от теориите е, че въглеродният двуокис в тях ускорява преминаването на алкохола от стомаха към тънките черва, а оттам и неговата абсорбация./ сп. Обекти