Кое ни привлича у любимия – еднаквостта или противоположностите?

Искрено вярваме, че искаме да сме с някой като нас – той да споделя нашите интереси, да прилича на нас, което би ни гарантирало хармонията. Та какво е сродната душа, която всеки търси, ако не да откриеш в някой друг своето второ Аз. А и не избираме ли приятелите си именно на този принцип – ако ние сме луди глави, те са досущ щураци като нас, за да лудуваме заедно. Ако ние сме спокойни и разсъдливи, те са също уравновесени хора, с които можем да проведем задълбочен и смислен разговор. Ако сме веселяци, те са не по-малко душата на компанията.
Само че любовта и приятелството, въпреки някои допирателни, са абсолютно различни неща. Да, във всяка истинска любов трябва да има и приятелство, то е спойката. Но любимият не само ни привлича различно, но може и да ни нарани по напълно различен начин. А когато с него споделяме и живота си, въпреки пламъка на чувствата, не винаги е лесно. Както и с приятелите, впрочем.
Присъствието на противоположности в двойката помага на отношенията. Максимата - „противоположностите се привличат“, не се е появила от нищото. Нормално е, ако съм свенлива, да харесвам наперените. Или ако съм с две леви ръце – да се възхищавам от сръчковците. Но става въпрос за полюси, които да поддържат баланса - вероятно това е идеалната формула, доколкото изобщо съществува такава. Когато единият е сломен, другият да има силата да вдъхне кураж. Когато единият вижда оптимистичния развой на събитията, другия да дава разумно-песимистичния поглед, отправен от позицията: „ами ако всичко се обърка...” Когато единият действа емоционално и прибързано, другият да говори с гласа на разума. Нещо като огъня и водата – щом единият пали, другият да сваля градусите. Щом единият литне нависоко, другият да му напомня, че освен небе, има и земя и съприкосновението с нея наранява.
Различните интереси на двамата могат да бъдат и плюс, не само минус. Ако тя обича книгите и филмите, а той си пада по компютрите – би било чудесно, ако имат отворените сетива всеки да надникне в света на другия. Това ще ги направи по-богати духовно, ще разшири кръгозора им. Понякога на човек му трябва твърде малко (всъщност никак не е малко, а всичко – една любов), за да види, че зад дебелата стена, която е издигнал между себе си и околния свят, съществуват прекрасни непознати неща. Така може да открие, че домашните любимци не само хапят и драскат, както досега е мислел, но са и много мили. Или че растенията не съществуват само, за да съхнат безпричинно, но могат да бъдат и изумителни. А откривателството в живота е най-прекрасното нещо.
Не е зле и всеки от двамата да си даде сметка за нещата, в които е най-добър. Ако тя обича да готви и го прави все по-добре, защото го върши с любов, а той е сръчен, отдава му се майсторенето на разни неща и го прави с кеф и иска техният дом да е единствен и неповторим, какво по-хубаво от това. Не пречи, разбира се, той да е кулинарът вкъщи и да шашка с манджи, дето ги няма никъде, а сръчната да е дамата. Вероятно тя няма да е богинята на поставянето на плочки, например, но познавам жени, които идеално са боядисали стаите или са облепили с фолио старите мебели.
Така, че да си с някой като теб, като основа на отношенията, е прекрасно. Особено що се отнася до споделянето на сходни базисни ценности. Но наличието на достатъчно много противоположности, които ви правят нещо цялостно, резултат от това допълване, е перфектният вариант. А и говорим за едно цяло, което се състои от завършени личности. Заедно те са нещо съвсем различно – онова ново НИЕ на хармоничната двойка.