Сурва, сурва година!
В сърцата ни винаги Вяра и Любов да има!
Да е здрава и честита, да е мирна, плодовита!
Да сме все тъй весели, щастливи,
а дните ни да са благочестиви!
ЗА МНОГО ГОДИНИ!

~ . ~ . ~

Сурва, весела годината - яка да ти е гърбината!
Колкото звезди на небето - толкова пари в портмонето!
Пълна къща с коприна, а в гаража - лимузина!
Червено вино да се лее, любов сърцето ти да сгрее!
И за лято пожелание да кажа -
да прекараш месец-два на плажа!
Червени ябълки в градина -
здраве, щастие, късмет да има!
Сурва весела година, догодина, до амина!

~ . ~ . ~

Сурвакането е най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. Изпълнява се в ранните часове на Васильовден. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често) дрянова пръчка, именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12 години (някъде само момчета).
Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, суровачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета.
Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния и честитят:

Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина...

Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги измиват с вода, в която пускат откъснатите скришом пъпки. На връщане вкъщи децата в Пловдивско хвърлят пръчките в някой двор или в реката - "да не носят у дома бълхи".
В Централна и Източна България сурвачкате се украсява с плодове, зърна и хлебни изделия, докато в Западна България често се окачват и монети. Задължително е обаче дряновите клонки да се привържат, с което сурвачката добива форма на единично или двойно кирилско "Ф". Има и още нещо - дряновата пръчка, оформена като сурвачка има магическа сила само в един ден от годината, през другите дни тя е обикновена вършина.
Сутрин рано или още в първите часове на празника младите сурвакари посещават стопаните и чрез удари със сурвачката по техния гръб изричат благопожелания за здраве, берекет и късмет. Никой не се отказва от тези магически удари, които правят пожеланията по-реални, напротив - колкото по-силни са ударите, толкова по-скъпи са наградите на нетърпеливите сурвакари.

~ . ~ . ~

Сурва, сурва година! Честита да е новата година!
Мед и восък по пчелите, руйно вино по мазите,
тлъсти агнета в кошари, едро жито по хамбари!
Пълна къща със имане, мир и обич да настане -
всички хора по земята да живеят дружно като братя!

~ . ~ . ~

Сурва, весела година, здрава и щастлива година!
Голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза!
Пълна къща със деца, пълни обори със стока,
дебела кесия с пари и във всичко да ти върви!
Живо, здраво до година, догодина, до амина!