Православната църква отбелязва на 2 януари Свети Силвестер (Силвестър), папа Римски. Този празник се нарича още Карамановден, Волски празник, Риначовден, Силвестри, Силвестровден.

Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.

Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа. През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата.

Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

На 2 януари се чества и Св. Серафим Саровски Чудотворец. Той е роден през 1754 г. в град Курск. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г.В народните ни вярвания вторият ден на януари е свързан с обичай да се чисти тора от оборите и е познат като Карамановден.

В нощта срещу празника момците се организирали в дружини и обикаляли домовете, където има едър добитък. Мъжете почиствали обора и си тръгвали, без да се обадят. Ако някой е обиден на любимото момиче, на този ден можел да му отмъсти, като вместо да изрине обора, хвърля още тор.
В Западните Родопи наричат деня Сполезов и гледат кой пръв ще влезе в къщата. Гостът трябва да е добър и заможен човек, за да бъде и годината, която идва добра и заможна.