На този ден българите отдавна почитат своите баби акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него.

Бабинден (8 януари) е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Обредното поливане и миенето на ръце са ритуалите за деня. Рано сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода от чешмата, слагат в нея босилек или здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръце. Поливането се извършва в градината или на стълбите. При миенето бабата хвърля водата нагоре (колкото са капките толкова да е здравето), подскача нагоре за да са пъргави децата. Жената дарява бабата с риза, чорапи, платно и кърпа с вързана в нея монета. Бабата връзва на детето бял и червен конец и паричка, дарява детето с чорапки и риза.
Бабата акушерка слага празнична трапеза за всички жени, на които е бабувала, и ги кани на гости.

Дъщерите и снахите редят трапезата. Там всяка оставя своя дар: погача, печена кокошка, баница, шише вино. В началото на трапезата сядат само жени. Чак по-късно идват мъжете и започва веселието.
От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите.