И работниците трябва да носят отговорност, ако се регламентират осигурителните престъпления, смятат от БСК

Бизнесът се противопостави вчера на проекта за Наказателен кодекс в частта му за криминализиране на укриването на осигуровки. Според зам.-председателя на БСК Димитър Бранков не може да се въвеждат опции за затвор, когато не са използвани всички възможности за контрол, които дава сегашното законодателство.

"Липсата на възпиращ характер на глобите и санкциите, които действат в момента, неприлагане на закона в сегашната му сила не е оправдание за внасяне на такива текстове, които не виждаме като аналог в други страни", заяви Бранков. Санкциите и глобите за подобен тип нарушения като укриване на осигуровки чрез работа без договор, заплащане на част от възнаграждението на черно и т.н. са изключително ниски, смята Бранков. В момента най-ниската е 1500 лв., а при рецидиви може да стигне и до 30 000 лв. Зам.-шефът на БСК е убеден, че първо трябва да се засили контролът и дори да се вдигнат глобите. 

Други забележки на Стопанската камара са, че текстовете боравят с термина "работодател", а не с "осигурител", като така се изключват от наказателно преследване куп категории лица със задължение да внасят осигурителни вноски като самоосигуряващите се. "Притеснителното е, че с подобни текстове се създава впечатление, че работодателят по презумпция е виновен. Не е ясно и какво се прави, когато той е юридическо лице", смята главният юрисконсулт на БСК Наталия Събева. Адвокати, лекари, нотариуси не рядко укриват голяма част от доходите си, но те няма да подлежат на наказателна отговорност според тези текстове, дават пример от работодателската организация.

Освен това не е предвидена отговорност и за работниците. "Много често наемането на договор за по-малки суми е инициирано от служителите", твърди Бранков. Конституционният съд обаче вече отмени въвеждането на глоба и за тях при работа без договор с аргумента, че назначаването им не зависи от тях и работодателите могат и да не наемат кандидат-служители, ако те поискат нарушение на закона.

Според БСК текстът подлежи на тълкуване и може да се стигне до преследване на работодатели не само за укрити, но и за неплатени осигуровки. Това е доста пресилен извод, тъй като е достатъчно ясно, че се преследва само осуетяването на плащане на осигуровки в случаи, в които има укриване чрез работа без договор, деклариране на по-малки възнаграждения от реалните, деклариране на неверни данни и т.н. "В тези случаи обаче имаме документна измама, която и сега се преследва от Наказателния кодекс", припомня Димитър Бранков.

Дебатът за криминализиране на неплащането на осигуровки върви от няколко години и всички работодателски организации са се обявявали против. От КНСБ обаче припомниха вчера, че има споразумение, според което те се съгласяват с наказателното преследване при укриване. "В това споразумение имаше още куп неща, които не се случиха. Трябваше да падне таванът на пенсиите, а той е удължен до 2019 г. Да се ограничи ранното пенсиониране, което не става. Така че считайте, че това споразумение отдавна не действа", коментира Бранков.

От КНСБ продължават да настояват за криминализирането на укриването на осигуровки, но вчера и те признаха, че текстовете спестяват наказателна отговорност на голяма част от осигурителите. Оттам не веднъж са признавали, че ефектът от мярката ще е по-скоро дисциплиниращ, затова само през първата година се очакват около 200 млн. лв. повече приходи от осигуровки, но след това те ще спаднат.
ОЩЕ ЗАБЕЛЕЖКИ
Неправителствени организации, работещи в сферата на правосъдието, поискаха от ресорния министър Зинаида Златанова удължаване на срока за обсъждане на проекта за нов Наказателен кодекс (НК). Писмото до вицепремиера е подписано от 11 организации, сред които Съюз на съдиите в България, Програма Достъп до информация, Български хелзинкски комитет и Български институт за правни инициативи.

Според тях по закона трябва да се дебатира поне шест месеца. Новите текстове бяха пуснати от правосъдното министерство за обществено обсъждане на 21 декември. Днес се очаква проектът да влезе за обсъждане в Министерския съвет. На практика това значи, че за дебати по него са отделени 3 седмици, две от които са коледни и новогодишни празници, както и почивните дни в началото на новата година. Според НПО-тата това е непосилно кратък срок за изказване на задълбочени становища. Те посочват, че кодексът има близо 600 разпоредби, а като начин за комуникация с министерството са оставени единствено имейлите.