Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобния Антоний Велики.

Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.
В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.