Официална позиция на гражданската група за защита на парка, в която влизат и и сдруженията Варна диша и Зелена Варна

След като новият кмет на Варна Иван Портних издаде заповеди за спиране на движението на МПС в „Приморски парк” отвсякъде заваляха атаки – от ляво, от дясно, къде явни, къде прикрити. Ще каже човек „нормално, политика”. Нищо подобно, атаките на тези заповеди нямат политическа основа, а далеч по-прагматична цел.

Но нека да ги разгледаме в ретроспекция:
Последното (засега) мнение не само в подкрепа на автомобилното движение, а директно за орязване на „Приморски парк” е на арх. Владимир Рачев.

Какво кара един уважаван архитект да лобира Морската градина да бъде свита до т.н. „историческа част”, до размерите й отпреди 100 години, когато Варна е била в пъти по-малък град? При това архитект, който е член на Експертния съвет по устройство на територията към общинската администрация във Варна и регионален инспектор към Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата.

Отговорът е в политическата му принадлежност – ДСБ-Варна. Преди няколко седмици ДСБ-Варна излязоха с позиция, че чрез общинските си съветници ще поискат промяна на ОУП – Салтанат и всички територии след Шокъровия канал да бъдат извадени от състава на „Приморски парк” и официално да станат новите квартали на Варна.Подобна позиция не си е позволявал да изрази открито дори старият кмет Кирил Йорданов, станал синоним на корупцията във Варна. Позиция, потвърдена от лидера на ДСБ Радан Кънев.

Тази позиция не просто орязва Морската градина на Варна, а заличава борбата на хиляди варненци, които излязоха на протести през 2012 г. преди окончателното приемане на ОУП, който в първоначалния вариант предвиждаше точно това – орязване на парка. Благодарение на тези будни граждани това не беше позволено и „Приморски парк” остана до Евксиногард.Интересното в случая е, че тогава, според общинския съветник Николай Недков, ДСБ са били на страната на гражданите.

Защо само след две години ДСБ сменят диаметрално мнението си за автомобилите и цялостта на парка? Отговорът може да се открие в подкрепения от ДСБ кандидат за кмет на последните местни, извънредни избори – Чавдар Трифонов. Трифонов, иначе обявил се за независим кандидат-кмет (и политически, и от икономически интереси) преди изборите също като друг кандидат-кмет Иван Портних беше дал обещание, че ще спре колите в парка. Няколко месеца по-късно той даде пресконференция на която критикуваше заповедите на Портних – че не били достатъчно рестриктивни. Любопитното в случая е, че в същото време на масата за пресконференции присъстваше адвокат Кирил Киров, който заяви претенциите на собствениците на имоти в парка.

Първи в атаките срещу заповедите за забрана на МПС в парка, обаче, беше Областният управител Иван Великов, назначен от кабинета Орешарски (БСП-ДПС). Неслучайно Великов постави под съмнение дали Салтанат наистина се намира в „Приморски парк”.
Великов също така е бил Директор на Дирекция „Правно – нормативно обслужване” в Община Варна по времето на Кирил Йорданов - връзката между собствениците на имоти в парка, администрацията на Кирил Йорданов и атаката на Великов е очевидна.

Но каква е връзката между Иван Великов, Чавдар Трифонов и Радан Кънев? Това са две ключови фигури, които присъстваха и на срещите на Великов, и на пресконференцията на Трифонов (заедно с адвоката на собствениците на имоти в парка) – председателят на КАБ-Варна арх. Георги Минчев и председателят на САБ-Варна арх. Димитър Стефанов.
Дали случайно на страницата на „Urban Creative Studio”, в екипа на която е арх. Стефанов сред реализираните обекти се оказва сграда в Салтанат (под Пикадили парк)?
Дали случайно на страницата на „Инекс консулт”, в екипа на която е арх. Минчев, сред реализираните обекти се оказват две „офис” сгради с много апартаменти в Салтанат?
Дали случайно в една от тези сгради се помещава ресторант „Сезони”, собственост на Желязко Каракашев - един от най-отявлените противници на забрана за автомобили в парка и също така един от подкрепящите Чавдар Трифонов при старта на политическата му кариера.
Оказва се, че във Варна ДСБ играе в един отбор с БСП и ДПС. Но зад общото им дело не стоят идеологии, а очевидно собствениците на имоти в парка, станали печално известни с прозвището „Бизнес група Салтанат” или просто „Кебапчиите”.

Връзките
Защо се активизираха точно сега собствениците на имоти в парка, Областният управител, всякакви експерти и политици? За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем още по-назад във времето.

През 1992 г. (промяна през 1995 г.) територията на Морската градина от Южния плаж до Шокъровия канал беше обявена за паметник на културата. Това (все още) се използва от политици, непознаващи ЗУТ и Закона за културното наследство съвсем неоснователно да разделят парка на две части – т.н. „историческо ядро” и ... нещо, което да го наречем „друго”. Това „друго” е и си остава „Приморски парк”, но някои хора се сещат, че преди време тези местности са се наричали Салтанат, Горчивата чешма, Долна Трака.

Самото строителство започва откъм Евксиноград и лека полека през годините стига до Делфинариума. Но как, все пак, всички тези „инвеститори” са успели да построят вили, хотели, офиси и откровени жилищни кооперации? Оказва се, че е много лесно (за някои хора). Преди години на арх. Минчев (да, гореспоменатия арх. Минчев, председател на КАБ-Варна) е възложено да изготви ПУП за тази част от парка след Шокъровия канал, за която определени кръгове предвиждат да бъде не само озеленена територия, а да има и „обществено обслужване”. Този проект е разглеждан на експертен съвет, но така и не е приет на сесия на Общинския съвет, т.е. не влиза в сила. Това не пречи, докато се разработва, на негова база да бъдат издавани т.н. „план-извадки”, които служат за изготвяне на ПУП-ове за отделни имоти. ПУП-ове, които водят след себе си инвестиционни проекти, разрешителни за строеж и в крайна сметка Морската градина на Варна се „сдобива” с множество картинни галерии, спа- и спортни центрове, музеи за модерно изкуство ... Галерии и музеи, в които днес живеят собственици и наематели, които искат да се възползват от „конституционното си право” на достъп с коли до своите имоти (според Великов, но не и според който и да било закон, дори (и най-вече) Конституцията).

Проектът за нов ОУП в първоначалния си вариант предвижда „Приморски парк” да остане парк. „Незнайно” как в следващите варианти паркът в частта след Шокъровия канал е отредена за „озеленена територия с ... обществено обслужване” ...

Да, но обществеността се усети и през 2012 г. излезе на протести преди окончателното приемане на новия ОУП, политиците под натиска на гражданите бързо-бързо поправиха тази грешка и приеха на сесия на ОбС „Приморски парк” да остане 100% „озеленена територия”, като в същото време гласуваха да не се отчуждават частни имоти, нещо за което Законът за устройство на територията дава пълно право.

Собствениците на имоти в парка бяха неприятно изненадани, но не можеха да направят нищо, освен да се надяват някой ден тихомълком да успеят да променят ОУП, или в най-лошия случай положението да си остане по старо му – половинчато.

Но не познаха, гражданските организации продължиха своята борба и поискаха спиране на движението на МПС в парка. Старият кмет Кирил Йорданов издаде такива заповеди, като много скоро след това след среща с Желязко Каракашев (собственика на р-т „Сезони”) ги поправи и допусна коли в парка за собствениците на имоти и гости на заведенията.

Така и не стана ясно как полицаите на КПП-тата определят кои коли да пускат до паркингите на имотите (повечето абсолютно незаконни - като този зад р-т „БМ-Градина”), но в резултат паркът продължи да се пълни с коли. Тези заповеди не просто не спряха движението на МПС по алеите, а реално го узакониха. Това не спря собствениците на имоти да обжалват заповедите на Кирил Йорданов и в крайна сметка те паднаха в съда поради ... неспазени процедури при издаването им ... Тук е мястото да се спомене, че тези заповеди са изготвени от Иван Великов, тогава юрист в екипа на Кирил Йорданов, сега Областен управител. Остава загадка дали Великов е допуснал грешка поради некадърност (според собствените му думи е завършил СУ с успех Отл. 5,64), или е допуснал „грешка” нарочно.

Това половинчато положение с колите в парка може би щеше да продължава и до днес, ако не бяха Варненските въстания в началото на 2013 г. и Кирил Йорданов не беше буквално изритан от кметския стол. Продължението вече е ясно – Иван Портних спечели изборите за кмет, няколко месеца по-късно изпълни едно от предизборните си обещания и издаде истински заповеди за спиране на колите в парка. Това, очевидно, съвсем изнерви собствениците на имоти.

Отговорът на въпроса „Кой се страхува от проверки на строителството в Морската?” е пределно ясен – тези „инвеститори”, които са строили, тези експерти, които са ги консултирали как да отварят вратички в законите, тези чиновници, които са отваряли вратичките. Всички тези, които искат да оставят Варна с Морска градина отпреди век.

А само преди десет години въпросът „Салтанат” в парка ли се намира?” щеше да звучи като ерес. Само преди двайсет години никой не би допуснал, че в парка може да се пръкнат хотели, офиси, жилищни сгради.

Така, че основният въпрос е „Ще назначи ли кмета Портних проверки на строителството в парка?”, или ще продължи по тази тема стратегията на Кирил Йорданов „не чул, не видял, не разбрал”. Кмета Портних вече трябва да е осъзнал, че проблема с колите в парка е само върха на айсберга. Проблема с колите в парка е вследствие на допуснатото застрояване на парка. Сега битката (отново) е парка да запази своята цялост и да се позволи да се развива като истински парк, за удовлетворяване на широки обществени потребности, а не на тесни икономически интереси.

Тези проверки на строителството в парка са крайно належащи. Да, трябват проверки на строителството в цяла Варна. Но в случая със строителството в „Приморски парк” те са особено важни, защото това строителство (отдавна) застрашава бъдещето на емблемата на Варна – Морската градина. Тези проверки не са политически реваншизъм, както ще се опитат да ги изкарат някои. Тези проверки няма да са „лов на вещици”. Тези проверки ще бъдат отговор на обществените очаквания към новия кмет. В общественото пространство отдавна (меко казано) битуват съмнения за законността на строителството и безобразията в Морската градина, ставали по времето на Христо Кирчев и Кирил Йорданов. Хората, вършили тези безобразия си имат имена. И дори да не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, то техните имена трябва да бъдат изкарани на показ.

Сега всички погледи са насочени към кмета Портних и неговия отговор. Не отговор на политическите атаки и „инвеститорски” натиск срещу него и неговите заповеди, а отговор на обществените очаквания на гражданите със съвест и морал.

П.С. ГЕРБ очевидно също присъстват в схемата. В началото на 2013 г. след сигнали на граждани и няколко протеста бяха извършени проверки на строеж на близкия до Бойко Борисов Александър Сталийски, при които се оказа, че в имота под Делфинариума има незаконно строителство. На база разрешение за ремонът на мястото на старата виличка изниква двойно, дори тройно по-голяма сграда. Строежът е спрян (засега), но незаконното строителство все още не е премахнато.