Как нестандартно да се отървем или порадваме на снега (видео)

Защо снежинките са прозрачни и благодарение на тях дишаме по-лесно?

Снежинките - 5% вода и 95% въздух, пречистват околната среда и всъщност са прозрачни. Снегът – настроение, радост за децата, символ на романтика и по-лесното дишане... Снежинките – тези невероятни и изумителни за окото творения на природата. Мнозина са опитвали да разгадаят тайната на тези красавици и да ги запечатат на снимка. Но това е много трудно, практически невъзможно без наличието на специални уреди, с които най-вече боравят в лабораторни условия учените.
Строго шестоъгълната структура на снежинките е позната на китайците още от II в. пр. Хр. В Западния свят за пръв път това свойство наблюдава английският математик Томас Хариът през 1591 г. Той обаче не публикува своите наблюдения. Съществуват трудове над разнообразието на формите на снежните кристали, написани от Йохан Кеплер и Рене Декарт, но първото систематично изследване е предприето от Укичиро Накая, който създава синтетични снежинки през 1936 г. и ги категоризира в над 200 различни типа през 1954 г.

В света няма две абсолютно еднакви снежинки?

Някои експерти са на мнение, че е напълно възможно, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични. Това се случва, ако средата, в която се формират, е сходна - образувани са близо една до друга, или просто си приличат по случайност.
Международната комисия по сняг и лед още през 1951 г. узаконява единната класификация на снежинките. Според нея съществуват общо 7 вида: звездоподобни кристали, игловидни, колонки, пластинки, пространствени дендрити, стълбове с накрайници и снежинки с неправилна форма. Най-често обаче се срещат класически шестоъгълни екземпляри. Кристалите им са наистина неповторими и образуват уникални съчетания.
Специалистите обясняват симетрията при снежинките с шестоъгълната кристална структура на обикновения лед. Според друга версия разклоненията на кристалите растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка. А това предизвиква висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до диференциация във формата на отделните снежинки.
Те не могат да съдържат пет или седем ъгъла. А са само с шестоъгълна форма. Това се дължи също така и на ориентацията на молекулите в кристалната решетка на леда и на разположението на свободните водородни връзки, които допринасят за образуването на равните ъгли у снежинките.
На остров Хонсю съществува Музей на снега и леда "Укичиро Накая", където се пази и първата машина за синтетичен сняг.
Структурата на молекулата на водата се вижда върху всяка шестоъгълна снежинка. Между лъчите на кристала е възможно да се образуват ъгли само от 60 и 120 градуса. На върховете на шестоъгълника се струпват все нови и нови кристали. И така се получават най-разнообразни форми на звездички - снежинки.
Теглото на една е около 1 мг, но понякога стига до 2-3. В един кубически метър сняг има около 350 млн. снежинки, а на цялата Земя количеството им е 10 на 24 степен.
Любопитен факт е, че ескимосите използват 24 думи, за да опишат снега в различните му състояния.
Най-известната голяма снежинка, която не само е хваната, но и измерена, е с диаметър около 38 см (15 инча). Регистрирана е на 28 януари 1887 г. във Форт Кео, Монтана, САЩ. Средният размер на обикновената снежинка е 5 мм, а теглото е 0,004 г. Смята се, че тя пречиства въздуха от прах и смог. Затова по време на снеговалежи толкова лесно се диша.
Най-странният снеговалеж е регистриран на 30 април 1944 г. в руската столица. Падналите на московска земя снежинки били големи колкото човешка длан, а формата им напомняла щраусови пера.
Белотата на снега пък се обяснява с факта, че е съставен от безброй снежинки. А всяка от тях съдържа 95 на сто въздух. Останалите 5% са вода.

Снежинките обаче само изглеждат бели заради пречупването на светлината по върховете на кристалите. А, всъщност са абсолютно прозрачни. Снежинката е много лека, затова пада от облака изключително бавно, преодолявайки в безветрие 900 метра за един час.
Установено е, че при падането върху водни повърхности снежинките "пеят". Или, с други думи, издават много високи звуци, неуловими от човешко ухо, но, както твърдят специалистите, изключително неприятни за рибите.
Снегът и интересните снежинки всъщност се образуват в облаците, а те, на свой ред, са микроскопични капки вода. В облаците се съдържат и малки частици прах, към които в студения въздух се притеглят водните капки и замръзват. Образуват се кристали от лед, по-малки от 1/10 милиметра, които под въздействието на влажния въздух падат от облаците надолу. Доказателство за това, че снежинките всъщност са съставени не от вода, а от пара, е фактът, че тяхното замразяване след стопяването не води до възраждането или повторното им образуване.