Годините отминават, спомените избледняват, но Стамболов трайно остава в националната ни памет!

Пловдив отбеляза 160-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов.

За да отдадат почит към бележития български държавник, революционер, поет и журналист, пред паметника на едноименния площад дойдоха кметът на Пловдив Иван Тотев, заместник-областният управител Атанас Петков, омбудсманът Димитър Атанасов, общински съветници, районни кметове, общественици и граждани. Цвете пред Стефан Стамболов положи и авторът на паметника – скулпторът Красимир Русев.

Стамболов е човек на екстремалните, кризисните ситуации. Като държавник той поема рискове и отговорности, които са непосилни за другите. В това отношение Стамболов е ненадминат и до днес. Годините отминават, спомените избледняват, но Стамболов трайно остава в националната ни памет. С делата си за модернизирането на България и утвърждаването на българската суверенност той ни прави горди, че сме българи, заяви в словото си историкът проф. Людмил Спасов от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

Ето и цялото слово!

Уважаеми дами и господа,

Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Отначало учи в родния си град, после в Одеската семинария, а след това се озовава в обетованата за българските хъшове влашка земя.

През 1875 г. избухва поредната Източна криза. В хода на тази криза се ражда революционерът Стамболов. Под ръководството на 21-годишния Стамболов са подготвени и вдигнати две въстания – Старозагорското, 1875 г. и Априлското, 1876 г. Стига се до Руско-турската война от 1877–1878 г., извюване на така желаната свобода и създаване на българска държава.

След освобождението Стамболов застава начело на борбите на българския народ за национално обединение. На 29 август 1878 г. по негова инициатива във В. Търново е учреден първият комитет "Единство". Стамболов участва в Съединисткото движение, столица на което през 1885 г. е гр. Пловдив. На 30 години Стамболов става председател на Народното събрание.

През 1886 г. младата българска държава е обхваната от тежка политическа криза. В хода на тази криза се ражда държавникът Стамболов. След детронирането на Батенберг Стамболов оглавява двата  центъра на съпротива – Велико Търново и Пловдив. Извършва контрапреврат, става пръв регент, а след това в продължение на 7 години е министър-председател.

Стамболов поема управлението на България на 33-годишна възраст, в изключително тежка ситуация – ширещото се разбойничество, стопанска разруха и пр. Налага се да предприеме мерки, които не могат да бъдат квалифицирани като демократични. Но нека изтъкнем и малко известният факт, че Стамболов е държавникът, който най-плътно се приближава до Търновската конституция по един изключително важен въпрос, какъвто са парламентарните избори. При управлението на Стамболов за 3 парламента са касирани общо 7 мандата, докато при следващото правителство само за един парламент са касирани 8 мандата.

Но силата на Стамболов не са партиите и партийното строителство. Неговата стихия е в изграждането на държавността и въвеждането на модерността. По време на неговото управление започва модернизирането на София, Пловдив, Варна, Русе и създаването на нов стопански и културен център – Бургас. Стамболов поставя началото на индустриалния протекционзъм у нас. Неговото правителство взема първите външни заеми и сключва първите търговски спогодби, които имат не само икономически ефект, но са и важна стъпка към утвърждаване на българския суверенитет, тъй като са сключени в нарушение на Берлинския договор. Стамболов изработва и железопътната стратегия на  България.  По негово време е откупена линията Русе – Варна, изградена е отсечката Вакарел – сръбската граница и по този начин Виена е свързана с Цариград. През 1888 г. се създават Българските държавни железници. През 1889 г. е приет специален закон за изграждане на железопътните линии Бургас – Ямбол и Каспичан – София – Кюстендил и пристанищата Варна и Бургас. Основната идея на Стамболов е железопътната мрежа да обхваща и българските земи, които са извън България.

По време на Стамболовото управление става и друго изключително важно събитие. Провежда се Пловдивското земеделско промишлено изложение. Историята е следната. Финансовият министър Григор Начович предлага да се организира земеделско-промишлено изложение в Русе, като бивш вилаетски център. Георги Вълкович, дипломатически агент в Цариград, считан за дясната ръка на Стамболов, се обръща към министър-председателя с молба изложенията да бъдат две – в Русе за Северна България и в Пловдив за Южна България. Оказва се, че Пловдив е най-подготвен за тази цел. Архитектът Йосиф Шнитер е завършил знаменития си градоустройствен план  за Пловдив като 200-хиляден град с индустриална зона, паркови пространства и пр. В градоустройствено отношение Пловдив изпреварва не само българските градове, но и градове като Любляна, Загреб и Сараево. На 15 август 1892 г. княз Фердинанд, Ст. Стамболов и Григор Начович откриват изложението. В продължение на 80 дни Пловдив се превръща в стопанската столица на България.

Уважаеми дами и господа, Стамболов е държавникът, който обвързва икономическия просперитет на България с развитието на образованието у нас. През 1888 г. е открито Висшето училище в София, а през 1891 г. е приет първият Закон за народно просвещение.

Стамболов се оказва и много добър дипломат. Той изработва стратегията на българската държава по македонския въпрос, а тя е: реформи и автономия за Македония. Тази цел ще бъде постигната посредством провеждане на политика на добронамереност към Турция, съчетана с упражняването на натиск. През 1890 г. турският султан издава два фермана за български владици в Охрид и Скопие. През 1894 г. са издадени нови два фермана за владици – във Велес и Неврокоп. Същата година успешно е решен и въпросът за българските училища в Македония.

Тезата, че Стамболов е отявлен русофоб не е издържана. По време на неговото управление са направени 4 опита от българска страна за помирение с Русия, които са провалени главно по руска вина.

Стамболов е българофил. Той е безкомпромисен към всеки, който накърни честта и достойнството на българската държава и българския народ. През 1891 г., нарушавайки режима на капитулациите, Стамболов изгонва от България френския журналист Шадурн, защото публикува в западния печат статии с антибългарско съдържание. Франция къса дипломатически отношения с България. Турция се намесва и кризата е преодоляна, но Стамболов дава на Европа да разбере, че не чуждите правителства, а българското правителство ще определя кой може да пребивава и кой не на българска територия.

Уважаеми дами и господа, Стамболов е човек на екстремалните, кризисните ситуации. Като държавник той поема рискове и отговорности, които са непосилни за другите. В това отношение Стамболов е ненадминат и до днес. Годините отминават, спомените избледняват, но Стамболов трайно остава в националната ни памет. С делата си за модернизирането на България и утвърждаването на българската суверенност той ни прави горди, че сме българи.