Невероятната съдба на един крадец на колела (СНИМКИ)

Филибелийски чешити

02-02-2014, 14:32

Снимка:

Plovdivutre.bg

Автор:

Николай Христов

Всичко от Автора

Алкохолът, насилието и любовта превръщат Краси в "професионален беглец"

21-годишният Красимир Минчев идва на този свят като извънбрачно дете. Роден е в Пловдив. Майка му е рускиня, а баща му - от турски произход.  Скоро след появата на момчето родителите му, които имат страст към алкохола, се разделят.

Първоначално малкият Краси остава с майка си, която не може да го гледа. Затова още 5-годишен той решава да избяга от нея. Напуска дома си в Белащица и започва да скита сам по улиците на големия град.

Социалните служби на няколко пъти го записват в сиропиталище. Краси обаче не издържа на тормоза от страна на по-големите момчета и редовно бяга. Още преди да навърши 8 годинки той е изнасилен от циганин в центъра за временно настаняване на 4-ти километър. Кошмарът, причинен от мургавия Райчо, оставя тежък отпечатък в съзнанието на Краси. Заради тормоза момчето си намира приятели на улицата, рови по кофите за боклук, за да се прехранва. Краде. Подслонява се под тераси, из храстите. Преживявал зимите благодарение на добри хора, които му дарявали дрехи. Новите одежди обаче бързо изчезвали от гърба му, заради набези на другите гаврошчета.

В една студена вечер заспал на стълбището в някакъв блок и получил тежко измръзване. Вкочанил се от кръста надолу. На сутринта го намерили и го закарали в болница. Медиците успяват да му върнат краката. Краси пази и дълбок белег над дясната си вежда. Него получил след като някой го блъснал в гръб в ръба на фонтана пред общината. Момчето мигом загубило съзнание и се събудило в болницата чак на следващия ден. Невръстният тогава Краси чул, че хирурзите искат да го шият в операционната, уплашил се и избягал. И до днес той не знае кой и защо го е блъснал.

Понякога си намирал благодетели. Собствениците на кафене в квартал Смирненски му давали храна, дрехи. Съжалили го, тъй като бил по-нисък от масите. После започнал да обикаля по денонощни интернет зали, където му давали да спи. Просел по улиците. Започнал и да краде. Задигал главно джунджурии, които не му носели доходи. Главната му страст били колелата. Това била детската му мечта – да има велосипед. След като си присвоял колело  често после на него му го крадели. Никога обаче не е продавал колело в живота си. Краси опитва да избяга от съдбата и с влак. Първият път, когато се качил на трен се озовал във Варна. Още 6-7-годишен обикалял из София и Бургас съвсем сам.

След гастролите го записват първо в дом "Рада Киркович". Скоро обаче майка му го отписва, тъй като той така или иначе не се задържал там за постоянно. Все пак успява да завърши първи клас. От детска педагогическа стая го пращат в дом в село някъде край Пещера. Там издържа само 2 седмици, бяга, след като е пребит. Бил е още в сиропиталище в Лъки и в дома Майка Тереза. Основно пребивавал обаче в кв. Тракия. Там си намерил свой дом – подслонил се в изоставен полски Фиат. Ръждясалото соцвозило го приютявало близо година и половина, докато не било вдигнато.

Тогава Краси е поканен от майка си да живеят заедно при поредния й нов мъж - в Цалапица. Пастрокът обаче редовно биел пристрастената към алкохола жена и грозните гледки за сетен път прогонили детето. Момчето не разчитало на особена помощ и от баща си, който живее в Столипиново и има още 4 деца, които също обикалят сиропиталищата. Той веднъж го приел и му купил маратонки за 20 лв. от битака. Същата вечер обаче родителят посегнал към чашката и ядно замерил Краси с кецовете. Отново следват бягства.

Когато е 14-годишен Краси осъзнава желанието сам да постъпи в дом. Мисълта го осенила след поредната нощ в компютърна зала и часове игра на Diablo и GTA. Мизерията и глада му дошли в повече. Обърнал се към социалните служби, разказал им историята си. Приели го в Родопския пансион. Трудно свикнал с режима и подигравките на другите деца, бягал много пъти. Но се връщал. Така прекарал там близо 3 години. В същото време си намерил и работа. Станал общ работник в железарски магазин в любимата му Тракия.

Скоро след това младежът срещнал и първата си любов – Петя. Имали добри моменти. Тя обаче често се сваляла с други момчета. Затова Краси посегнал към алкохола. Пристрастил се. Ръцете му треперили. Лекувал се с още пиене.  Краси си правил коктейл от медицински спирт, вода и разтворим сок на прах – на вкус било като водка. Пиел комбинацията с бутилки, после не изтрезнявал с дни. Пробвал и дрога – лепило, кокаин, марихуана, хапчета, дори веднъж си бил и хероин. Имал тежък период в Ямбол. Върнал се в дома и започнал да буйства, не биел другите - чупел прозорци и мебели. Веднъж със стъкло дори издълбал в кожата си буквата „П” в чест на своята любима. Един-два пъти в пиянството си посегнал на момичето, вдигнал ръка и на възпитателка. През ваканцията се хванал на работа при баща си на люлките в лунапарк. Взел се в ръце и се поправил, но било късно.

Заради жалба срещу Краси, когато станал на 17-години, го пратили във Възпитателно училище-интернат (или ТВУ) в Ракитово. Той още помни датите. Скъсал с Петя на 19-ти март 2009 година – ден преди да замине в поправителната институция. Имало проливен дъжд. Момичето искало да избяга и да се скрие някъде със своя любим. Краси обаче решил да скъсат и да си излежи наказанието от 6 месеца.

"Не можех да й дам нищо, нямаше смисъл да се мъчи с мен. Щеше да ни търси и полиция…", споделя момчето.

В Ракитово Краси научил много. Там се сблъскал с различни видове момчета – крадци, наркомани, обратни, бабаити, мошеници и пр. Не го тормозили много. Били го на 2 пъти, защото от мъка по свободата и оставеното гадже опитал да избяга. Такъв бил неписаният правилник. Не му харесало, но нямало и на кой да се оплаче. Затова постепенно свикнал с реда и обитателите в институцията. Макар срокът му да бил половина година, Краси бил задържан в интерната докато навърши пълнолетие.

След като излязъл няколко пъти се срещнал с Петя, но между тях вече нямало чувства. Настанил се при неговия приятел Мишо в защитените къщички на селище „Младост”. Там среща и сегашната ти половинка – Мирела, която е с 3-години по-млада от него. По това време момичето било влюбено в живеещ там наркоман, който изобщо не отвръщал на чувствата й. Една вечер Краси се проявява като кавалер и изпраща Мирела до вкъщи. Това й допаднало. Скоро младите започнали връзка. Прекарвали всяка възможна вечер заедно. Спели в апартамента на майка й, която е с тежки увреждания.

Тогава дошла поредната изненада от съдбата. Новината, че Мирела е бременна шокирала Краси. Започнали скандали, той казал тежки думи, дори в пристъп на ярост я заплюл. На няколко пъти опитал да избяга. С времето нещата се успокоили. В крайна сметка младите решили да задържат бебето си, вместо да го убиват. Това обаче безвъзвратно влошило отношенията между Краси и майката на Мирела. Така той отново бил настанен в защитеното жилище.

След появата на техния син дошъл нов проблем. Краси работел в склад за хранителни стоки, а любимата му - на атракцион в парк Каменица за 2 лева на ден. Заради недоимъка, тайно от любимия Мирела се хванала като платено момиче. За броени дни обаче Краси се досетил защо майката на детето му бърза да ходи „при приятелки” и неочаквано се появява с нови дрехи. Накрая тя признала. След дълъг разговор Краси я убедил да напусне. Въпреки заплахите за тях и детето им, с помощта от приятели младият баща измъкнал половинката си от лапите на сводниците.

Сега младото семейство се надява да получи жилище, където да живее спокойно. Краси, който въпреки всичките перипетии успява да завърши 4-ти клас, отново си търси работа като общ работник. Предлагали му да започне на автомивка, но той от опит знае, че не е добър в това. Не желае да се връща към тъмните моменти като момче за поръчки. Ако се наложи двамата са готови да сключат брак, но засега Мирела отказва, заради крехките си 18 години. Въпреки всичките трудности се надяват на добро бъдеще за 2-годишния Денислав и мечтаят сина им някой ден да бъде компютърен специалист.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен