Сакаджии носили вода от сладките кладенци край града

Жителите на освободен Бургас имал серизен проблем с водоснабдяването. Едва към 1906 г. местната управа предприема сериозни стъпки за решаването му, като до тогава е имало отделни каптажни проекти.Това каза по време на презентация посветена на 136-годишнина от Освобождението на Бургас главният уредник на Историческия музей Владимир Анигностов.  Събитието се състоя в Иконната зала на експозицията на ул."Лермонтов".

Сполучливи градоустройствени решения, но и много трудности е имал града след 1877 г. Някои от проблемите са намерили решение едва в първите години на ХХ век.

"В онези години, когато хората не са разполагали с елекричество на територията на днешния център е имало т. нар. бунари или герени. Това са кладенци с вода с лошо качество, солена, силно минерализирана и неподходяща за пиене. Единственият начин населението са се снабдява с питейна вода е било чрез пренасянето й от сладките кладенци край някогашната фабрика "Яна Лъскова", обясни Анигностов.

 Водата била пренасяна с волски каруци в от т.нар. сакаджии. Те я продавали на територията на днешния център, където се е разполагал стария Бургас През 1880 г. за първи път се взима решение да се изработи подробен план на града, който обаче не бил приет от градската управа. По-късно през 1892 година същия автор -инженер от Сливен, прави следващия план на града. Първите градоустройствени чертежи се отнасят за източната част на Бургас. Още тогава е разглежда възможността градът да се развива като курортен център и се проектират места за кафенета край морето.